Сянката [bg]

Откъм стаята долетя познатото съобщение: „Имате поща“.

Веднага видях, че нещо не е наред. Обичайната серия от десетина паразитни послания ми предлагаше какво ли не — от увеличаване на пениса до абонамент за „Уолстрийт Джърнъл“. Имаше и вест от кантората на Рик с потвърждение за преведената първа част от аванса. Липсваше само едно: информацията, която си бях пратил днес следобед.

Няколко секунди гледах тъпо екрана, после отворих отделната секция от паметта на лаптопа, която автоматично съхранява всяко изпратено и получено съобщение. И за мое огромно облекчение най-отгоре в графата „Изпратени“ наистина зърнах безименния имейл, към който бях приложил ръкописа на мемоарите. Но когато отворих приложението и щракнах командата за даун лоуд, получих единствено съобщението: „Файлът не е на разположеше“.

Извадих мобилния телефон и се свързах с интернет доставчика.

Няма да ви досаждам с подробен разказ за мъките си през следващия половин час — подбирането на опции от безконечни списъци, дългото чакане, досадната електронна музика, все по-тревожните разговори с представителя на компанията в Утар Прадеш или където там им беше седалището.

В крайна сметка излезе, че ръкописът се е изпарил и компанията не разполага с данни някога да е съществувал.

Проснах се на леглото.

Не съм техничар, но дори и за мен почваше да става ясно какво се е случило. По някакъв начин ръкописът на Ланг беше изтрит от компютрите на моя интернет доставчик. За което имаше две възможни обяснения. Първо, че текстът не е бил зареден както трябва, което обаче не можеше да е вярно, защото още в кабинета бях получил онези две съобщения: „Файлът ви е прехвърлен“ и „Имате поща“. Второ, че след това файлът е бил изтрит. Но как би могло да стане? Изтриването щеше да означава, че някой има пряк достъп до компютрите на една от най-големите групировки в световния интернет и може да прикрива следите си. Би означавало също — би трябвало да означава, че цялата ми електронна кореспонденция е под наблюдение.