Сянката [bg]

Тя плъзна настрани една от вратите на гардероба, разкривайки няколко закачалки със сака и ризи.

— За жалост нямахме време да разчистим, а майка му е в старчески дом, тъй че не разполага с място за тия неща, но както сам казваш, ти предпочиташ да пътуваш с малко багаж. Освен това ще е само за няколко дни, след като вече изтеглиха датата на излизането напред.

Никога не съм бил особено суеверен, но вярвам, че някои места имат свое излъчване, а стаята не ми допадна още щом стъпих в нея. Мисълта да докосна дрехите на Макейра ме изпълни с чувство, близко до паниката.

— Имам твърдо правило да не спя в дома на клиента — казах аз, полагайки усилия гласът ми да звучи весело и небрежно. — В края на работния ден често нямам търпение да се измъкна навън.

— Но сега ще имаш денонощен достъп до ръкописа. Нали това искаше? — Тя се усмихна и за пръв път долових в усмивката й истинско веселие. Беше ме сложила на място както в преносен, така и в буквален смисъл. — А и няма начин вечно да минаваш между капките. Рано или късно журналистите ще открият кой си и ще те обсипят с въпроси. Би било ужасно за теб. Така ще можеш да работиш на спокойствие.

— Няма ли друга стая, която да ползвам?

— В централната сграда има само шест спални. По една за Адам и Рут. Една за мен. Момичетата спят заедно. Една е за дежурните охранители от нощната смяна. А крилото за гости е заето изцяло от Специалния отдел. Не ставай капризен, чаршафите са сменени. — Тя погледна елегантния си златен часовник. — Виж какво. Сидни Крол ще пристигне всеки момент. Очакваме изявлението на Международния наказателен съд след по-малко от трийсет минути. Настани се, а после ела горе. Каквото и да решат, ще те засяга. На практика вече си един от нас.