Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Свих пръстите си.
— Мисля, че ще се възстанови напълно… някой ден.
Долу се почука на вратата и двете вдигнахме поглед.
— Андж? — повика Бен.
Опитах се да се усмихна, но устните ми потрепериха.
— Предполагам, че това е намек да си ходя.
— Не е нужно да тръгваш. Въпреки че той най-вероятно ще ми опише целия филм… в детайли.
— Чарли ще се чуди къде съм, така или иначе.
— Благодаря, че ми помогна.
— Всъщност си прекарах добре. Трябва да го повторим някой път. Беше приятно да прекарам малко «момичешко» време.
— Определено.
На вратата се почука леко.
— Влез, Бен — каза Анджела.
Аз се изправих и се протегнах.
— Здрасти, Бела! Оцеляла си — поздрави ме бързо Бен преди да отиде да заеме мястото ми до Анджела. Той хвърли едно око на работата ни. — Добра работа. Жалко, че не е останало нищо да се прави, аз бих… — Той остави мисълта да заглъхне и отново заговори развълнувано. — Андж, не мога да повярвам, че го пропусна! Беше страхотно. Последната бойна сцена — хореографията беше невероятна! Онзи — е, ще трябва да го видиш, за да разбереш за какво ти говоря.
Анджела ме погледна и завъртя очи.
— Ще се видим в училище — казах аз и се засмях нервно.
Тя въздъхна.
— Да, ще се видим.
Бях неспокойна по пътя към камиона, но улицата беше празна. През целия път се оглеждах тревожно във всички огледала, но нямаше никаква следа от сивата кола.
Колата му не беше и пред къщата, въпреки че това нищо не означаваше.
— Бела? — извика Чарли, когато отворих входната врата.
— Здрасти, тате.
Намерих го в хола, пред телевизора.
— Е, как беше денят ти?
— Добре — казах. Можеше направо да му кажа всичко — така или иначе щеше да го чуе от Били съвсем скоро. Освен това, щеше да се зарадва. — Не се нуждаеха от мен на работа, така че отидох до Ла Пуш.
Не изглеждаше достатъчно изненадан. Били вече бе говорил с него.
— Как е Джейкъб? — попита Чарли, опитвайки се да звучи безразлично.
— Добре — казах аз, също толкова небрежно.
— Отиде ли до Уебър?
— Да. Надписахме всичките й писма.
— Хубаво — усмихна се широко Чарли. Беше странно фокусиран, при положение, че си беше пуснал мач. — Радвам се, че прекара малко време с приятелите си днес.
— Аз, също.
Тръгнах бавно към кухнята, търсейки някаква работа, която да свърша. За жалост Чарли вече беше изчистил след обяда си. Постоях там няколко минути, зяпайки в яркото слънчево петно на пода. Но знаех, че не мога да отлагам вечно.
— Отивам да уча — съобщих мрачно като се отправих към стълбите.
— Ще се видим по-късно — извика Чарли след мен.
Ако оцелея, помислих си аз.
Затворих внимателно вратата преди да се обърна с лице към стаята.
Разбира се, че беше там. Стоеше до стената точно срещу мен, в сянката до отворения прозорец. Изражението му бе твърдо, стойката му напрегната. Той ме изгледа безмълвно.
Свих се, очаквайки пороя, но той не дойде. Той просто продължи да ме гледа гневно, вероятно прекалено ядосан да говори.
— Здравей — казах накрая.
Лицето му можеше и да е издялано от камък. Преброих до сто наум, но нямаше промяна.
— Ъъъ… та, все още съм жива — започнах аз.
Ръмжене изтътна дълбоко в гърдите му, но изражението му не се промени.
— Нищо лошо не е станало — подчертах като свих рамене.
Той се раздвижи. Очите му се затвориха и той стисна горната част на носа си между пръстите на дясната си ръка.
— Бела — прошепна той. — Имаш ли представа колко близо бях до прекрачването на границата днес? До това да разваля договора и да тръгна след теб? Знаеш ли какво щеше да означава това?
Ахнах и очите му се отвориха. Бяха студени и твърди като нощ.
— Не можеш! — казах аз прекалено силно. Постарах се да пригодя силата на гласа си, така че Чарли да не ме чуе, но ми се искаше да извикам. — Едуард, те биха се възползвали от всяко извинение за битка. И то с удоволствие. Не можеш да прекрачваш правилата!
— Може би не само те биха се насладили на една битка.
— Не започвай — сопнах се аз. — Вие сте направили договора — ще се придържате към него.
— Ако те беше наранил…
— Достатъчно! — прекъснах го аз. — Няма за какво да се притесняваш. Джейкъб не е опасен.
— Бела. — Той завъртя очи. — Не си способна да отсъдиш кое е или не е опасно.
— Но знам, че няма нужда да се притеснявам относно Джейк. Нито пък ти.
Той стисна зъби. Ръцете му бяха свити в юмруци от двете му страни. Все още стоеше до стената и ненавиждах разстоянието между нас.