Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Поех си дълбоко дъх и прекосих стаята. Той не помръдна, когато обвих ръцете си около него. До топлината на последните лъчи на следобедното слънце, струящи през прозореца, кожата му беше особено ледена. Той беше като лед, също, замръзнал както си беше.
— Съжалявам, че те разтревожих — промърморих.
Той въздъхна и се отпусна малко. Ръцете му се обвиха около кръста ми.
— Разтревожен е малко меко казано — промърмори той. — Беше един много дълъг ден.
— Ти не трябваше да знаеш за това — напомних му. — Мислех, че ще ловуваш по-дълго.
Погледнах нагоре към лицето му, в отбранителния му поглед; не бях забелязала в моментния стрес, но очите му бяха прекалено тъмни. Сенките под тях бяха тъмнолилави. Смръщих се неодобрително.
— Когато Алис те видя да изчезваш, се върнах — той обясни.
— Не е трябвало да го правиш. Сега ще трябва да отидеш отново. — Намръщих се още повече.
— Мога да почакам.
— Това е нелепо. Искам да кажа, знам, че не е могла да ме види с Джейкъб, но трябваше да знаеш…
— Но не знаех — прекъсна ме той. — И не можеш да очакваш от мен да те оставя…
— О, да, мога — прекъснах го. — Точно това очаквам…
— Това няма да се повтори.
— Точно така! Защото няма да реагираш толкова пресилено следващия път.
— Защото няма да има следващ път.
— Разбирам те, когато се налага да заминеш, дори да не ми харесва…
— Не е същото. Аз не рискувам живота си.
— Нито пък аз.
— Върколаците представляват риск.
— Не съм съгласна.
— Няма да водя преговори с теб, Бела.
— Нито пък аз.
Ръцете му се свиха в юмруци отново. Усещах ги зад гърба си.
Думите изскочиха безразсъдно.
— Това наистина ли е само заради безопасността ми?
— Какво искаш да кажеш? — попита той.
— Не си… — Теорията на Анджела звучеше по-глупаво сега, отколкото преди. Беше трудно да довърша мисълта си. — Искам да кажа, достатъчно разумен си да не ревнуваш, нали?
Той вдигна вежда.
— Така ли?
— Бъди сериозен.
— Лесно — няма нищо дори малко забавно във всичко това.
Смръщих се подозрително. — Или… това да не е нещо съвсем друго? Някаква вампирите-и-върколаците-винаги-ще-бъдат-врагове глупост? Това да не е просто подтиквана от тестостерона…
Очите му горяха.
— Това е само и единствено за теб. Единственото, което ме интересува е твоята безопасност.
Бе невъзможно да се съмняваш в черният огън в очите му.
— Добре — въздъхнах. — Вярвам в това. Но искам да знаеш нещо — когато се опре до цялата тази безсмислица за врагове, аз съм аут. Аз съм неутрална държава. Аз съм Швейцария. Отказвам да бъда повлияна от териториални препирни между митични същества. Джейкъб е моето семейство. Ти си… е, не точно любовта на живота ми, защото смятам да те обичам много по-дълго от това. Любовта на съществуването ми. Не ме интересува кой е върколак и кой — вампир. Ако се окаже, че Анджела е вещица, и тя може да се присъедини към партито.
Той ме зяпна безмълвно през присвити очи.
— Швейцария — повторих пак, за да подчертая.
Той ми се намръщи, после въздъхна.
— Бела… — започна, но после млъкна и носът му се сбръчка в погнуса.
— Сега пък какво?
— Ами… не се обиждай, но миришеш на куче — каза ми той.
И се усмихна изкривено, така че знаех, че кавгата е приключила. Засега.
Едуард трябваше да навакса заради пропуснатия лов, така че заминаваше в петък вечер заедно с Джаспър, Емет и Карлайл за някакъв резерват в Северна Калифорния, където имали проблеми с планински лъвове.
Не бяхме стигнали до никакво споразумение по въпроса за върколаците, но не почувствах вина да се обадя на Джейк — по време на краткия ми прозорец от възможност, когато Едуард закара Волвото у тях преди да се прекачи отново през прозореца ми — за да му кажа, че ще го навестя пак в събота. Това не беше прокрадване. Едуард знаеше как се чувствам. И ако отново повредеше камиона ми, щях да повикам Джейкъб да ме вземе. Форкс беше неутрална територия, също като Швейцария — също като мен.
Така че когато приключих работа в четвъртък и Алис беше тази, която ме чакаше във Волвото, вместо Едуард, първоначално не се усъмних. Вратата на колата бе отворена и музика, която не разпознавах, раздрусваше шасито със своите басове.
— Хей, Алис — извиках аз, за да надвикам воя, докато се качвах. — Къде е брат ти?
Тя пееше заедно с песента, нейният глас една октава по-висок от мелодията, виещ се в сложна хармония. Тя кимна, пренебрегвайки въпроса ми докато се концентрираше над музиката.
Затворих вратата си и си запуших ушите. Тя се ухили и намали звука, докато не се превърна само във фон. Тогава едновременно заключи вратите и настъпи газта.