Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
От този миг насетне времето отново възвърна нормалния си ход. Номору залитна назад към стълбата, а ръката й се стрелна към лицето й, половината от което бе плувнала в кръв. Лон се строполи на земята. Джуто изглеждаше потресен, неспособен да разбере защо мишената му стоеше още на краката си. Той се обърна към Сестрите и в същия момент над тях се разнесе ужасяващ вой. Кайку и Фаека погледнаха нагоре, за да видят как огромният фейа-кори се е надвесил над тях, наполовина измъкнал се от димната яма. Тинестото му туловище имаше гротескна прилика с човешка фигура, а в безформената буца, която се издигаше на раменете му, пламтяха и съскаха две жълти сфери. Тези очи в момента се взираха точно в тях.
— Богове — промълви Фаека. — Да се махаме оттук!
Този път никой не се нуждаеше от повторно напомняне. Джуто изблъска Номору и се закатери бясно по стълбата; разузнавачката се втурна подире му, а Сестрите се завтекоха след тях. Тичаха приведени, криейки се зад плетеницата от най-различни тръби в опитите си да избегнат гибелния взор на демона. Номору крещеше неистово след Джуто, който имаше значителна преднина; явно мисълта за възмездие още не излизаше от ума й въпреки опасността, в която се намираха.
Демонът на покварата се измъкна от димната яма и се надигна до пълната си височина от дванадесет метра. Неговият събрат нададе жалостив стон и той му отговори, след което замахна с огромната си ръка, за да размаже четиримата дребосъка, които се опитваха да избягат от него.
Те почувстваха идването му; усетиха как мъглата се раздвижи, когато страшилището закрачи към тях, и мигом се разпръснаха. Номору се хвърли под една огромна камера, която приличаше на метална бъчва, двете Сестри се прилепиха до няколко преплетени тръбопровода, а Джуто продължи да бяга, надявайки се да се изплъзне извън обсега на демона. Ръката на отвратителния великан се стовари върху площадката и цялото мостче бе обляно от изгарящи капки слуз, след което се продъни с трясък в пламтящите недра на алената бездна. Ударът му обаче не засегна никой от спътниците, защото бяха добре скрити и чудовището можеше само да гадае за местонахождението им; въпреки че желязото бе разтопено и нагънато само на няколко метра от Кайку и Фаека, и двете бяха невредими.
В същия миг Чаросплетието изведнъж се изпълни с живот. Номору не грешеше — това си беше засада. Вещерите бяха тук, съвсем наблизо. Фаека и Кайку не ги бяха забелязали досега, защото удържаха своята кана и Чаросплетниците се криеха. Сестрите мигом се вплетоха в заобикалящата ги обстановка, опитвайки се да станат невидими за враговете си, но стихийната намеса на Кайку в Чаросплетието, за да спаси Номору, бе предрешила играта и едва ли щяха да останат незабелязани за дълго, ако вещерите напипат веднъж следата й.
И над всичко това се извисяваше колосалното и страховито присъствие на фейа-корите, което бе хвърлило Чаросплетието в абсолютен безпорядък. Демоните на покварата бяха твърде огромни — те въздействаха на всичко наоколо с зашеметяваща сила и объркваха както Сестрите, така и Чаросплетниците.
Кайку и Фаека не смееха да помръднат. Те усещаха как демонът ги търси като любопитно дете, оглеждащо се за мравки, които да размаже. Сърцето на тъмнокосата жена биеше трескаво в напрегнато очакване.
Тогава изведнъж забеляза Джуто през плетеницата от тръби — здравенякът се катереше към следващото мостче. Очевидно продължаваше да мисли, че бягството е по-надеждно от криенето. На върха на стълбите Кайку видя двама Чаросплетници, които се оглеждаха за съперниците си, а Маските им проблясваха зловещо. И последните частици съмнение в историята на Номору бяха разпръснати при вида на Джуто, който поздрави радостно вещерите в секундата, когато ги видя, и се завтече с удвоени сили към тях.
Уродливият колос се катереше тежко и тромаво вдясно от тях. Стъпките му бяха придружени от скърцане на метал, защото чудовището буквално сплескваше всичко, което попадаше на пътя му. Демонът изкачи рампата и се насочи към мостчетата. Към бягащия Джуто.
Мъжът с бръснатата глава се озърна разтревожено през рамо, докато преодоляваше последните няколко стъпала. Той излезе на площадката и застана до Чаросплетниците — явно се надяваше, че при тях ще намери някаква закрила. Грешеше. В следващия миг гигантската ръка на страшилището се стовари отгоре му сред вулкан от тиня и слуз, превръщайки Джуто и вещерите в горяща каша.