Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Задушливият дим бе натежал от отровните изпарения и имаше металически привкус. Кайку се гмурна надолу, опитвайки се да открие първоизточника му. Тя се плъзна през вентилационните отвори и се спусна покрай черните клокочещи тръби, пронизали целия град. Фаека й изпрати предупреждение, че няма да е способна да я прикрива, ако тя разпростира своята кана толкова нашироко, и Кайку веднага се отдръпна назад, ограничавайки се до десетина маршрута. Внезапно се ядоса, задето бе смъмрена от спътничката си — тъкмо беше напипала една интересна следа и гореше от нетърпение да провери подозренията си.
Тъмнокосата Сестра тръгна по тази диря и тя я отведе до фабриките — подобните на гигантски бръмбари съоръжения на Чаросплетниците, където се трудеха жителите на Аксками, без да знаят какво всъщност добиват. Сега обаче Кайку разбра. Те произвеждаха дим. Той биваше отвеждан от фабриките до димните ями посредством задвижвана от пара система от клапи, тръбопроводи и пещи, които регулираха налягането и температурата и рафинираха суровото вещество, придавайки му по-концентриран вид. Благодарение на този процес това, което се получаваше в димните ями, не беше обикновен дим.
Той се съсирваше.
Пробуждането на фейа-корите бе внезапно и отвратително. Кайку почувства как Чаросплетието изведнъж се надипли около нея, повлечено към недрата на димната яма, и някакво неизмеримо зло съзнание се надигна пред тях, заливайки ги с вълна от ненавист. Тъмнокосата Сестра мигом се отдръпна назад, напълно забравила за предпазливостта, а в душата й гореше едно-единствено желание — да се изтегли от бездната, преди нейната кана да бъде сграбчена от демона. Не можеше да бъде сигурна дали я бяха забелязали, или не, защото тя бе нещо крайно незначително за осезанията на фейа-корите, ала при всички положения пътят им беше само един. Трябваше да се махнат колкото се може по-бързо оттук, понеже димът се сгъстяваше с шеметна бързина и това означаваше едно-единствено нещо — фейа-корите идваха.
В същата секунда двете с Фаека напуснаха владенията на Чаросплетието и се завърнаха в зримия за хората свят. Сестрите имаха чувството, че са отсъствали броени секунди, защото Лон и Джуто продължаваха да ги наблюдават с напрегнато очакване. Двете жени се отдалечиха от парапета и в същия миг почервенелите им очи се разшириха от ужас, защото една гигантска ръка от зловонна и слузеста тиня изригна от задимената шахта зад тях. Кайку видя изкривените от ужас лица на мъжете и почувства премазващото бреме на неизбежността, докато ръката се спускаше към тях…
Тя се стовари върху ръба на металната площадка, на няколко метра вдясно от групата.
Кайку нямаше време дори да въздъхне от облекчение, задето демонът ги беше пропуснал. До ушите й достигна противният съскащ звук, с който отровната слуз от ръката се процеждаше и капеше върху метала, и тя почувства невъобразимата сила, която се излъчваше от димната яма. Съществото се измъкваше навън.
Джуто и Лон вече се бяха обърнали и всеки момент щяха да побягнат, ала внезапно застинаха неподвижно по местата си. Същото направиха и Сестрите. Някой препречваше изхода им.
Номору.
Тя стоеше в подножието на стълбата с вдигната за стрелба пушка, насочила дулото й към Лон. Въпреки че беше слабичка и разчорлена, ненавистното изражение, изписано на озареното й от червеното сияние лице, ги убеди, че разузнавачката представлява заплаха, която не трябваше да отхвърлят с лека ръка. Благодарение на светкавичните рефлекси на Джуто в следващия миг собствената му пушка също се озова в ръцете му и на свой ред бе насочена към отдавнашната му позната.
— Какви са тези номера? — попита той.
— Номору! — извика Кайку. –Трябва да се махнем веднага оттук!
— Не и той — рече мършавата жена и кимна с глава към Лон. — Вие можете да си вървите.
Зад тях от дълбините на бездната проехтя ужасяващо стенание. Огромната ръка на демона се вкопчи в металната площадка и аморфните й мускули се напрегнаха, за да поемат тежестта на уродливото туловище под тях. В следващия миг от втората димна яма, която се намираше вдясно от първата, се разнесе друг стон в отговор на вече прозвучалия.