Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Мъглата сякаш ставаше все по-гъста с всяко следващо стъпало, което ги отвеждаше към дълбините на шахтата; същевременно у Кайку се надигаше все по-натрапчивото чувство за нечие друго… присъствие. Сестрите се спогледаха — и двете го усещаха. Лон не беше излъгал — тук наистина имаше демони. Въпреки че държаха своята кана под абсолютен контрол, беше невъзможно да не забележат присъствието им в Чаросплетието. То стана още по-осезаемо, когато наближиха центъра на ямата — гигантско и безумно зло отвъд човешките представи, което витаеше в бездната. Фейа-корите.
— Тук са — рече тихо тя.
— Както ви обещах — кимна Джуто.
Фаека бе станала изнервена като Лон — с периферното си зрение Кайку забеляза как младата жена се взира изплашено в мъглата и очите й се разширяват всеки път, когато нещо й заприлича на враждебен силует. Въпреки гаденето си и страха от непознатата обстановка, Кайку имаше повече опит в тези неща и владееше до съвършенство нервите си.
— По-спокойно, Фаека — измърмори тя. — Аз ще се заема с това. Ти трябва само да ме прикриваш.
— Всемогъщи богове, тук има нещо ужасно! — промълви червенокосата Сестра, а лицето й изглеждаше зловещо на фона на аленото сияние. — Тук има нещо ужасно!
— Зная — отвърна Кайку. — Обаче нека свършим онова, което се иска от нас.
Те се спуснаха по металните стъпала до следващото мостче. Тук тръбите бяха доста по-малко; виждаха се няколко тумбести метални камери, а отвъд снабдената с парапет метална площадка се издигаха гъстите валма задушлив дим. Бумтенето на пещите беше оглушително.
— Достатъчно близо ли сме? — попита Джуто, опитвайки се да надвика шума.
Кайку го изгледа, ала не каза нищо. Двете с Фаека се приближиха до парапета — червенокосата Сестра я следваше колебливо — и погледна надолу. Пушекът веднага опари очите й и тъмнокосата жена се отдръпна назад, обръщайки се към посестримата си.
— Готова ли си? — попита тя.
Фаека кимна.
— Тогава да започваме.
Двете жени се плъзнаха елегантно в Чаросплетието, подобно на игли, проникващи в нежна коприна.
Този път еуфорията, която обикновено съпътстваше потапянето в света на златистите нишки, почти не се усещаше — вместо това Сестрите бяха облени от някаква отблъскваща студенина, излъчваща се от фибрите на заобикалящата ги обстановка. Димната яма пред тях представляваше черна бездна на покварата, отвратително кълбо от гърчещи се нишки, които закриваха всичко вътре в нея. Тук, в Чаросплетието, присъствието на демоните беше още по-застрашително — огромни, невъобразимо чудовищни същества, които спяха под зримата повърхност на извиващите се фибри.
Спящи, но не съвсем. Едва сега Сестрите разбраха, че натрапчивото им усещане за присъствието на фейа-корите се засилваше не защото се приближаваха към обиталището им, а понеже демоните се събуждаха.
— Всемогъщи богове, Кайку! — промълви Фаека на глас.
(( Остани до мен )) дойде отговорът през златистите влакна, изречен без думи. (( Имаме време )).
Въпреки страха си, Фаека не я изостави. Тя заплете нишките на Чаросплетието, издигайки преграда около тях, като същевременно потисна и най-слабите вибрации, които можеха да издадат присъствието им. Кайку щеше да използва своята кана, за да научи нещо повече за демоните, ала колкото и внимателна да беше, пак щеше да привлече вниманието на Чаросплетниците. Задачата на Фаека беше да прикрие присъствието им, така че да останат незабелязани от вещерите.
Тъмнокосата Сестра се опита да запази спокойствие, докато изпращаше своята кана в димната яма, ала част от съзнанието й продължаваше да си мисли за евентуалните усложнения, които можеха да възникнат всеки момент. Фейа-корите нямаше как да знаят за присъствието им — когато мъглата започна да се спуска, те не използваха дори частица от силата си. Не й се вярваше, че чудовищата се пробуждат, защото са усетили появата на Сестрите. Въпреки това нещо вътре в нея продължаваше да си мисли, че това е капан и че демоните са знаели за идването им; кой обаче би могъл да им заложи такъв капан? Нито Лон, който изглеждаше страшно изплашен, нито пък Джуто, който също като тях бе застрашен от голяма опасност, ако чудовищните създания се надигнеха, преди да имат време да се изтеглят.
Номору?
Кайку отхвърли тази мисъл и потопи съзнанието си в гнусната клоака на димната яма. Слузестите й миазми веднага я обгърнаха и младата жена се почувства омърсена и осквернена, ала игнорира това усещане и се съсредоточи върху разчитането на нишките. Тя започна да проследява хиляди от тях наведнъж, изучавайки контурите на движенията им, като същевременно се опитваше да разбере строежа и функцията им. Кайку усещаше присъствието на Фаека зад себе си — червенокосата Сестра заличаваше следите й с изключителна прецизност. В този миг тя долови някакво движение нейде в дълбините и се замоли това да беше само шепотът на спящия демон.