Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Всемогъщи духове, Номору, всички ще умрем тук! После ще си разчистваш сметките!
— Няма да има по-късно — рече жената с изненадващо спокоен глас, а рошавата й коса се развяваше под напора на възходящите течения. — Навсякъде гъмжи от Вещери и Различни твари. Той знае — добави тя, присви очи и се взря в мъжа с жълтеникавото лице. — Продал ни е всичките. Както ме продаде и мен навремето.
Кайку почувства как я обливат ледени вълни. Лон се разтрепери, а коленете му внезапно омекнаха.
— Мислеше си, че не си спомням? — извика Номору. — Мислеше си, че съм толкова напушена, че няма да разбера нищичко? Ти ме продаде на тях!
— Престани, Номору! — проскърца Джуто със зъби. — Каквото и да си мислиш, че е направил, ще умреш преди Лон да се строполи на земята.
— Сигурно си мислеше, че никога вече няма да ме видиш отново, нали така? — продължи разузнавачката, без да обръща никакво внимание на здравеняка. — Не очакваше да се върна, а? Мислеше си, че си се отървал от мен. В същото време се отърва от всички останали. Включително и от Джуто.
— Номору… — предупреди я мъжът с бръснатата глава.
— Махнах желязото, което беше напъхал в пушката ми — каза тя на Лон. — Сега вече може да стреля нормално, без да гръмне и да ме убие. Помислих си, че трябва да ти го кажа.
— Изобщо не беше така! — извика Лон. — Те дойдоха за мен! Успях да се измъкна, но ти се беше надрусала! Беше пушила прекалено много! Никога не съм те продавал.
Фаека подскочи и изпищя, когато и другата уродлива ръка на гигантското чудовище се стовари върху площадката. През мъглата забелязаха и втори огромен силует, който се надигаше бавно от ямата. Първият демон се намираше в опасна близост до тях и в същия миг Кайку осъзна, че ямата бе снабдена със специална рампа, по която демонът влизаше и излизаше от нея.
— Хайде! — изкрещя Фаека. — Да се махаме оттук!
— Не и без нея — заяви Кайку, а теченията развяха косата пред лицето й.
— Какво те интересува тя? — изсъска червенокосата Сестра.
— Тя е една от нас — каза простичко посестримата й.
— Разкарай тази пушка! — изрева Джуто, докато Лон се опитваше за пореден път да обясни на Номору какво се бе случило през онзи ден, когато я бяха дали за играчка на Върховния Чаросплетник Вирч, когото бе избягвала в продължение на дни, преди късметът да й позволи да се измъкне от покоите му по време на отвличането на Лусия от Императорската цитадела.
— Искаш ли доказателство? — обърна се Номору към Джуто. — Трябваше само да изчакам малко, за да се убедя в продажната му същност. Обиколих наоколо. Вещерите са се притаили и само чакат сигнала му. Той ни доведе при тях.
— Не, не! — извика Лон с треперещ глас, в който напираха сълзи. — Той те продаде! Той!
Мъжът с жълтеникавото лице сочеше към Джуто, чието лице бе изкривено до неузнаваемост от гняв.
— Мръсно псе! Ще лъжеш, за да спасиш пършивата си кожа, така ли?
— Той не лъже — рече Фаека.
— Ти пък какво знаеш, проклета Чаросплетничке! — изсъска той през рамо.
— Не си добър лъжец — отвърна му тя. — Очите ти те издават. Лон казва истината.
От димната яма проехтя поредният страховит стон и металът заскърца, докато поемаше тежестта на демона под себе си. Погледът на Номору се прехвърли от Лон към Джуто и остана прикован върху мъжа с бръснатата глава. Кайку не смееше да погледне назад, ала усещаше как масивното туловище на демона се надига от шахтата зад гърба й и долавяше отвратителното му зловоние.
— Ти? — изсъска Номору.
Джуто се поколеба за миг, след което очевидно реши, че няма смисъл да се преструва повече.
— Ти се пристрастяваше все повече към корена, също като майка си. Явно си се метнала на нея — ухили се той. — Можехме да те пожертваме, а и никак не е зле да поддържаш добри отношения с вещерите — усмивката му прерасна в озъбена гримаса. — И тъй като приятелите ти не могат да използват способностите си, без да издадат присъствието си, а и пушките им са безполезни като твоята, мисля, че това ми дава известно преимущество — след тези думи здравенякът натисна спусъка на пушката си.
Кайку изобщо не се замисли. Времето сякаш започна да пълзи. Те се изстреля в Чаросплетието, преди още барутът да се възпламени, и се хвърли напред в секундата, в която куршумът напусна дулото на оръжието. Малко преди желязното топче да се забие в Номору, Сестрата го сграбчи и го разкъса на парчета.
Разузнавачката се размина на косъм. Куршумът експлодира на няколко сантиметра от лицето й, посипвайки я с пламтящи късчета желязо и олово. Ала изстрелът, който възпроизведе нейната пушка, не бе възпрепятстван от подобна намеса — Лон бе улучен директно в челото и от тила му рукна пурпурна струйка кръв, която последва пробилия черепа му куршум.