Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
— Продава ги, разбира се.
— Значи, като хване торнадо, то вече е негово? И има правото да го продаде?
— Естествено. Той притежава авторските права.
— Значи, вижда торнадо, започва да го гони и като се приближи достатъчно…
— Те са безстрашни — прекъсна ме тя, — влизат направо в него.
— Значи влиза направо в него и после какво? Не можеш просто да застреляш торнадо, все едно е лъв на поляната.
— Разбира се, че можеш. Почти същото е.
Това вече не приличаше толкова на шега, колкото на лудост, каквато Пунчелино веднага би приел.
— Дали баща ти би продал един и на мен?
— Ако имаш толкова пари.
— Не мисля, че мога да си позволя цяло торнадо. Сигурно са скъпи.
— Е — каза тя, — зависи за какво смяташ да го използваш.
— Мислех си да заплаша с него Чикаго и да поискам десет милиона, може би двайсет милиона, нещо такова.
Погледна ме с нетърпение и с известно съжаление.
— Доста изтъркана шегичка.
Започнах да подозирам, че пропускам нещо.
— Извинявай! Искам да знам. Наистина.
— Добре! Цената донякъде зависи от това, колко дълъг видеозапис искаш да купиш — една минута, две, десет?
Видео филм. Естествено! Няма как да хване торнадо с ласо например. Дотолкова бях приел изказванията и за смахнати, че когато заяви, че баща и преследва урагани, не мислех, че точно това иска да каже.
— На учените — продължи тя — им взима по-малко пари, отколкото на телевизиите и филмовите студиа.
— Брей, това наистина е опасна работа.
— Да, но сега ми изглежда, че и да беше клоун, пак нямаше да е лесно. — Тя въздъхна. — Просто ми се иска да прекарваше повече време с мен, когато бях малка.
— Сезонът на торнадото не продължава цяла година.
— Така е. Но той преследва и урагани.
— Сигурно е пресметнал, че е набрал необходимата скорост и затова.
— Точно това е пресметнал. Когато приключи един сезон, започва следващият, така че преследва докладите за времето от Гълф Коуст до бреговете на Атлантика.
Най-отгоре на стълбите тримата крадливи смешници бяха отворили достатъчно голяма дупка, за да могат да влязат в трезора.
Пунчелино и Кринкъл с фенерчета в ръце се изгубиха в разбития зид. Хонкър остана отзад, хвърляйки погледи към нас.
— Когато генераторът не се е включил при спирането на тока — каза Лори, — е възможно да се е включила автоматична аларма по телефонната линия и в банката вече да има полицаи.
Въпреки че се надявах непоклатимият и оптимизъм да се окаже оправдан, отвърнах:
— Тези пичове са щели да покрият и това. Изглежда са помислили за всичко. Тя млъкна. Аз също. Подозирах, че сме обсебени от едно и също притеснение: дали Пунчелино ще спази обещанието си да ни пусне.
Проблемът щеше да е в приятелчетата му. Не бяха луди по начина, по който синът на великия Конрад Бизо беше. Бяха стъпили на земята много по-здраво от него. Хонкър беше воден от алчност, а Кринкъл — от алчност и завист. Едва ли биха проявили сантименталност към сина на Руди Ток.
Тишината ни погълна. Безпокойството разцъфваше в нея. Достатъчно ми беше да слушам Лори да говори и затова се опитах да я заприказвам:
— Учуден съм, че майка ти не е пътувала заедно с баща ти. Ако бях женен за преследвачка на бури, която постоянно отсъства от къщи, щях да искам да съм с нея.
— Майка ми си има успешен бизнес. Харесва и това, което прави, и ако напусне Ел Ей, ще трябва да се откаже.
— С какво се занимава? — попитах.
— Държи змии.
Това звучеше обещаващо. Лори продължи:
— Да имаш майка, която държи змии, не е толкова забавно, колкото си мислиш.
— Така ли? Мисля, че е интересно.
— Понякога. Но тя не работеше вкъщи. Змиите не са толкова лесни за трениране като кученцата.
— Змиите могат да бъдат тренирани?
— Не говоря за обикновено трениране. Имам предвид трикове. Кучетата обичат да учат такива неща, но змиите бързо се отегчават. Когато им доскучее, се опитват да се измъкнат и могат да бъдат доста пъргави.
Пунчелино и Кринкъл се върнаха от трезора. Носеха кутии. Сложиха ги на земята и ги отвориха.
Когато видя какво има вътре, Хонкър извика. Тримата мъже започнаха да се смеят и да удрят ръце един с друг.
Явно кутиите съдържаха нещо много по-интересно от змии и сладки.
18
Донесоха шестнайсет кутии, свалиха ги по стълбите и ги натовариха на количката, на която преди това бяха експлозивите. Това бяха кашони от твърд картон, с капаци, подобни на тези, в които слагаш книгите си, когато се местиш в ново жилище.
— Повече от три милиона в брой — изрече Пунчелино, когато ни избута да станем и ни заведе до плячката.
Спомних си какво беше казал по-рано: „По всичко личи, че не е голяма банка и никой не би я обрал.“