Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
— Била е изпратена в болницата да убие великия Конрад Бизо, майка ми и мен.
— Кой я е изпратил?
Дори и в мрака можех да видя омразата в забележителните му очи, докато през зъби изговаряше името:
— Вирджилио Вивасементе.
Чух отговора му, произнесен с повече съскащи звуци, отколкото думите всъщност съдържаха, и звучащ като галеща ухото поредица от безсмислени срички.
Явно и на Лори и беше прозвучало по същия начин, защото каза:
— Gesundheit.
— Мръсните въздухари — произнесе той с горчивина. — Световноизвестните летящи Вивасементе. Акробати на трапец, ходещи по въже, предобре платени примадони. Най-арогантният, най-надутият, най-суетният, най-прехваленият от всички тях е Вирджилио, главата на семейството, бащата на майка ми. Вирджилио Вивасементе, свиня на свинете.
— Е, хайде, хайде — укори го Лори, — не е хубаво да говориш така за дядо си. Тази забележка предизвика гневен изблик:
— Отнемам му правото да ми бъде дядо, отказвам му, изоставям го, захвърлям тази стара, надута купчина лайна.
— Това звучи доста крайно — каза Лори. — Лично аз бих дала последен шанс на дядо си.
Пунчелино се наведе към нея и започна да обяснява:
— Когато майка ми се омъжила за баща ми, нейното семейство било разгневено и шокирано. Летяща Вивасементе да се омъжи за клоун! За тях въздушните акробати не са просто кралете на цирка — те са полубогове, а клоуните са низша форма на живот — мръсна утайка.
— Може би, ако клоуните не бяха толкова намръщени — обади се Лори, — другите хора от цирка щяха да ги харесват повече.
Май не я чу. Беше решен да довърши речта против семейството на майка си.
— Когато майка ми се омъжила за великия Конрад Бизо, въздухарите първо започнали да я отбягват, след това я намразили, после я лишили от наследство и се отрекли от нея. И понеже се омъжила по любов, омъжила се за човек, когото те смятали за недостоен, тя вече не била тяхна дъщеря, тя била боклукът на рода.
— Така — каза Лори, — да видим дали съм разбрала правилно? Всички са били в един и същи цирк, майка ти е живеела в клоунската част на лагера, а семейство Вивасементе са живеели в съседната, по-елитната част. На пътя всички са били заедно, но всъщност са били разделени. Сигурно е имало доста неприятно напрежение.
— Дори не можеш да си представиш! На всяко представление Вивасементе се молели на Исус великият Бизо да си счупи гръбнака, когато го изстрелват от топа, и да остане завинаги парализиран. На всяко представление баща ми се молел на Исус цялото им семейство да паднат от високия трапец и да умрат по ужасен начин, размазани на централната арена.
Лори ме погледна:
— Не ти ли се иска да видиш лицето на Исус, когато им е четял имейлите.
Останал без дъх, Пунчелино каза:
— Нощта, в която съм се родил, тук, в Сноу Вилидж, Вирджилио наел убиец, който, преоблечен като сестра, дошъл в болницата.
— Той е можел да намери наемен убиец, когато си пожелае? — попита тя.
Гласът на Пунчелино трепна от омраза и страх:
— Вирджилио Вивасементе, тази движеща се помия, наричаща себе си човек… той е свързан, той е в центъра на мрежа, изплетена от зло. Достатъчно е да дръпне една нишка и престъпници на края на света усещат вибрациите, и се отзовават. Той е надут шарлатанин и глупак… но е също и отровна гъсеница, бърза и покварена, изключително опасна. Уредил е да ни убият, докато той и неговото непочтено семейство имат представление — желязно алиби.
Това беше историята на нощта, в която съм се родил, разказана от пиян лунатик.
Пунчелино е бил закърмен с тази история, а не с майчино мляко и любов. Чувал е този разказ хиляди пъти, израснал е в атмосфера на параноя и омраза и е повярвал на този абсурд, както идолопоклонниците някога са повярвали в разума и божествеността на златния телец и големи парчета камък.
— И точно когато във фоайето за бъдещи бащи — каза той — наемният убиец се промъкнал зад баща ми, влязъл Руди Ток, видял дявола, грабнал пистолета му и го застрелял, преди да успее да изпълни нарежданията на Вирджилио.
Горкият Луис Хансън, убит от клоун-психопат, беше превърнат от същия клоун в какво ли не, от сестра до комбинация между нинджа и убиец на бебета, пратен от крал Ирод.
Лори, ме потупа по коляното, за да ме извади от изумлението, и уточни:
— Баща ти е носел пистолет, така ли? Мислех, че е просто сладкар.
— По това време е бил просто пекар — казах аз.
— Брей! Какво ли носи сега, когато е сладкар? Шмайзер?
Принуден да разкаже жалката си история, Пунчелино нетърпеливо настоя да продължи:
— След като бил спасен от Руди Ток, баща ми осъзнал, че майка ми и аз също сме в голяма опасност. Нахлул родилното, намерил родилната зала и влязъл точно в момента, когато лекарят се опитвал да ме удуши — мен, невинното новородено.