Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Грей се обърна и им направи знак да приклекнат под моста. Погледна нагоре и се заслуша в стъпките на минаващия над тях преследвач. Стрелците следяха и двете страни на хипогеума. При най-малкото движение щяха да открият огън. От позицията им щеше да е като да стреляш по риба в бъчва.
— Ще трябва да им се отвлече вниманието — прошепна Грей, когато убиецът отмина. — На Ковалски му остана само един патрон. Не е много, но…
Предпазливите стъпки горе внезапно промениха темпото си. Бавното пристъпване изведнъж премина в тропот. Преследвачите тичаха към тях.
Явно бяха чули шепота на Грей.
Ковалски вдигна готовия за стрелба пистолет, но Сейчан постави ръка на рамото му.
Тропотът мина над тях и продължи по моста, към отсрещната страна. Преследвачите бягаха. Нещо ги беше подплашило.
— Полицията… — предположи на глас Грей.
— Крайно време беше — промърмори Ковалски.
Сейчан не споделяше облекчението им. Физиономията й бе кисела. Тя фигурираше в списъците на терористи на няколко агенции, в това число и на Интерпол.
Преди да вземат каквото и да било решение, се разнесе нов звук. Появи се неочаквано. Перки на хеликоптер. Грей излезе изпод моста и се загледа нагоре. Рейчъл се присъедини към него.
Черен вертолет с тяло като на оса прелетя над ръба на външната стена на Колизея.
— Това не е полиция — каза Рейчъл.
По машината нямаше никакви означения. Докато хеликоптерът завиваше над стадиона, страничната му врата се плъзна назад. Грей сграбчи Рейчъл за рамото.
— Бягай!
Стана ясно защо са побягнали стрелците. Не от полицията, а от новото ниво на атаката. Защо да стреляш по риба в бъчва, когато дълбочинните бомби вършат много по-добра работа?
— Насам! — извика Рейчъл.
Затича се, без да обръща внимание на протестиращото коляно — адреналинът беше прогонил болката. Следваше извитата стена с каменните килии. Другите я последваха.
— Какво става? — изрева Ковалски.
Рейчъл сви в първия десен коридор, след това зави наляво. Озоваха се пред стена.
— Назад!
Втурнаха се обратно. Рейчъл отново се хвана за рамото на Грей и закуцука. Знаеше къде е изходът, но не беше запомнила всички подробности от този лабиринт за плъхове. Все пак успя да намери верния път. Правата галерия пред тях свършваше в тесен свод. Точно така! Сводът бележеше стълбището, водещо към по-долното ниво на хипогеума.
Понечи пак да се затича, но Грей я сграбчи отзад и я избута в една от страничните килии. Останалите също се вмъкнаха вътре. Грей я прикри с тялото си, когато грохотът на перката разтресе стените и камъните под краката им. Миг по-късно над тях блъвнаха пламъци, последвани от гъсти кълба дим, вонящи на отровни химикали.
Грей я измъкна от прикритието. Рейчъл се препъна. Беше оглушена, очите й сълзяха. Хеликоптерът се понесе над тях сред пушек и огън. От отворения му люк се изтърколи черен стоманен варел.
„О, не…“
Изпаднала в паника, Рейчъл спринтира по галерията, като пъшкаше от болка. Сводестият тунел зееше на десет метра напред. Беше така съсредоточена върху целта си, че не забеляза покрития с мъх камък под петата си. Подхлъзна се и полетя напред, но така и не падна.
Грей я сграбчи през кръста и я пренесе последните няколко крачки. Заедно се хвърлиха в тунела. Отзад ги блъснаха още две тела. Паднаха заедно и се затъркаляха надолу по каменните стъпала.
Светът над тях експлодира.
Взривът беше близко до тунела и ги оглуши. Налягането едва не спука тъпанчетата на Рейчъл; имаше чувството, че черепът й се пука. Камъните се тресяха и падаха около тях. По стълбите се понесоха пламъци и облизаха тавана над тях. Кожата й гореше. Дробовете й не можеха да поемат въздух.
В следващия миг налягането изчезна. Пламъците бяха всмукани обратно от тунела. От долните нива нахлу хладен въздух.
Ръце я бутаха и теглеха. Запълзяха от стълбите към тъмните коридори долу. След няколко метра бавно се изправиха. Рейчъл се подпря на стената, за да се надигне. Дишаше тежко, повръщаше й се, едва успя да преглътне надигащата се буца. Жадно загълта студения въздух.
— Не спирайте — подкани ги Грей.
Рейчъл се облегна на стената, докато другите се препъваха покрай нея. Трябваше да продължат. Сътресенията и огънят можеха да срутят горното ниво върху тях. Трябваше да се махнат колкото се може по-надалеч.
— Можеш ли да намериш изхода?
Тя се закашля.
— Мисля… може би да.
Грей я сграбчи за лакътя.
— Рейчъл.
Тя кимна и си възвърна равновесието — както външно, така и вътрешно.
— Да. Натам. — Извади мобилния си телефон и го отвори. Екранът не хвърляше много светлина, но беше по-добре от нищо.