Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Дим, пламъци и тухли.
Ужасените пешеходци побягнаха във всички посоки. Коли се наблъскаха една в друга. Грей пръв стигна до кръстовището. Полетя през бъркотията, като се мяташе наляво-надясно в хаоса и дима, търсеше и най-малката пролука, за да се измъкне.
Сейчан и Ковалски го настигаха.
Блокираното от задръстването ламборджини рязко зави, качи се на тротоара и набра скорост, без да обръща внимание на пешеходците.
След кръстовището пътят бе чист. Грей даде пълна газ и полетя по улицата. Сейчан се пристрои от дясната му страна.
— Грей! — изкрещя Рейчъл в ухото му, пусна едната си ръка от кръста му и посочи напред.
Второ черно ламборджини излезе с поднасяне от завоя и полетя право към тях. Първата кола приближаваше отзад.
Рейчъл посочи наляво.
— Стълбите!
Грей видя покритата пешеходна алея между две сгради. Зави рязко наляво, като наби спирачки и се плъзна на цял метър по асфалта, след което изправи мотора. Завъртя газта и се понесе към каменните стъпала. Сейчан го последва с по-широк завой, но не изостана.
Ковалски псуваше при всеки изстрел с пистолета срещу двете спортни коли.
Щом стигна стълбите, Грей се приведе и даде още газ. Вдигна предното колело, достигна стъпалата и използва инерцията, баланса и първа скорост, за да се изкачи. За щастие, стъпалата бяха малко, след което алеята продължаваше. Но бе тясна и лъкатушеща.
Грей не намали. Надяваше се, че ревът на двата мотора ще разчисти пътя. Рискува да погледне назад. Улицата не се виждаше, но беше сигурен, че един или двама стрелци са скочили от колите, за да ги гонят. Самите автомобили вероятно заобикаляха, за да ги причакат в другия край.
Но къде извеждаше тази алея?
Получи отговора, когато неочаквано се озова на широк площад. По края му обикаляше улица. Грей излетя на откритото и зяпна масивната древна постройка, която изпълваше централната част. Издигаше се високо в небето.
Колизеят.
Но не беше време за гледане на забележителности.
— Имаме си компания! — изрева Ковалски и посочи надясно.
Грей се обърна. Двете ламборджинита излизаха на колелото.
— Грей! — извика Рейчъл и посочи наляво.
Беше се появило трето ламборджини, черно и лъскаво като другите две. Някой явно имаше куп пари за харчене.
Останал без друг избор, Грей полетя право през улицата, пресече всички платна и се озова в пешеходната част около Колизея. Това бе парк с бетонни алеи, тревни площи и асфалт. Пъргавината бе единствената им надежда за спасение. И скоростта.
За съжаление ламборджинитата също бяха пъргави и бързи.
И трите спортни коли отбиха от улицата, излетяха на площада и се понесоха към тях от двете страни.
Грей нямаше избор.
Е, щом искаха надбягване…
02:23
Вашингтон, окръг Колумбия
Застанал пред редицата монитори, Пейнтър се взираше в картината, предавана през сателит от Националната разузнавателна служба. Тя показваше открит площад в центъра на Рим. Колизеят в центъра му приличаше на гигантско каменно око, взиращо се в него. — Увеличи образа — нареди Пейнтър на техника.
— Това наистина ли е Грей? — попита Монк.
Двамата с Кат стояха от двете страни на Пейнтър.
— Експлозията е била на една пресечка от хотела му. В полицейските съобщения се говори за преследване при Колизея.
Образът на екрана се увеличи. Детайлите станаха по-неясни, но беше ясно, че двете черни коли се носят по периферията на каменния амфитеатър. Пред тях по алеи и тревни площи летяха два мотоциклета. Единият изхвърча от върха на стълбище, кацна на задната си гума и продължи напред.
— Да — преценяващо отбеляза Монк. — Това трябва да е Грей.
Двете коли бързо скъсяваха разстоянието.
— Вижте! — възкликна Кат и посочи екрана. Трета кола, приближаваща от противоположната страна, се понесе право срещу моторите. Край един от тях избухна малка експлозия и вдигна във въздуха тухли и едно кошче за боклук.
— Граната — промърмори Пейнтър.
Притиснати от три страни, моторите обърнаха и побягнаха в единствената оставаща им посока.
— Да не би… — невярващо промълви Кат. — Не може да бъде…
Монк се наведе към екрана.
— Да, това определено е Грей.
9.
11 октомври, 08:23
Рим, Италия
Грей се наведе ниско над кормилото. Рейчъл се беше вкопчила в кръста му. Летяха право към огромната каменна сграда. Тя се издигаше на петнадесет етажа в най-високата си точка с огромните си арки и колосални колони. На най-ниското ниво всяка арка бе затворена с високи стоманени врати и решетки, но точно пред тях беше главният вход, където обикновено се редяха на опашка туристите.