Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Тръгна напред, като се държеше за рамото на Грей. Разстоянието не беше голямо, но се намираха в подземна плетеница от килии, коридори и ниши. Рейчъл вървеше, изгубена колкото в настоящето, толкова и в миналото.
Спомни си как вуйчо й я беше довел тук, как бе грабнал въображението й с приказки за герои и чудовища, за странни зверове и бляскави зрелища. Беше й разказал и за едно от най-големите представления което рядко се показвало в Колизея. Спектакъл, наричан „навмахия“.
Заговори на глас, докато ги водеше:
— В епохата на ранната Римска империя, преди да построят тези подземни нива, понякога пълнели тази част с вода и създавали в средата на Колизея огромно езеро. Показвали прочути морски чудовища, имало и представления с плуващи коне и бикове.
Ковалски се влачеше отзад, покрит с прах, окървавен и изгорен.
— Точно сега едно плуване ми звучи адски добре.
— А какво са правели с цялата тази вода след представлението? — попита Грей.
— Ще видите — отвърна Рейчъл.
След още два завоя се озоваха пред стена. Желязна решетка затваряше тесен нисък коридор. Дори на слабата светлина се виждаше, че се спуска стръмно надолу.
— Разчистиха го едва миналата година и потвърдиха онова, което вуйчо Вигор вече знаеше. — Рейчъл вдигна резето на вратата и я отвори.
Преди да успее да продължи с обясненията си, в затвореното пространство се разнесе силен грохот. Запълзя гъст облак прах.
— Срутване! — възкликна Рейчъл. — От бомбите.
Мраморен блок се откърти от тавана на около метър от тях и рухна с трясък на пода. Каменните зидове застенаха. Цялото ниво започваше да се руши отгоре им като домино.
— Насам — викна Рейчъл. — Побързайте. Мушна се в стръмния коридор и ги поведе надолу.
Останалите я следваха в колона по един. Бяха направили само пет-шест крачки, когато подът под краката им се разтресе със заплашителен гръмовен грохот. Още прах изпълни въздуха, задави ги и ги заслепи. Рейчъл забърза, прикрила устата си с ръка. Опипваше слепешком пред себе си. И без това стръмният наклон стана още по-стръмен. Наложи й се да се подпира на стената с едната си ръка. В другата държеше светещия си мобилен телефон.
— Още колко ни остава? — изпъшка Грей.
Рейчъл нямаше отговор. Не знаеше.
След безкрайна безмълвна минута до нея достигна ромон на вода. Тя се втурна напред, изгуби равновесие, падна по задник и изпусна телефона. Той се плъзна напред и след миг светлинката му изчезна.
Рейчъл се хлъзна след него. За един смразяващ миг светът под нея изчезна. Тя полетя във въздуха. От гърдите й се изтръгна писък, но почти веднага тя цопна в плитък леден поток. Падането се оказа от височина не повече от метър.
— Внимавай! — извика Грей.
Рейчъл се претърколи настрани миг преди другите да се пързулнат и да пльоснат до нея. Телефонът беше до самия поток. Все още светеше. Тя го вдигна.
Намираха се в дълга каменна тръба, явно дело на човешки ръце, изградена от грубо оформени блокове. По дъното й течеше слабо поточе.
— Къде сме? — попита Грей.
— В старите канали на града — отвърна Рейчъл и тръгна по течението. — Оттук древните римляни са източвали стадиона.
Другите зашляпаха във водата след нея. Ковалски въздъхна тежко.
— Трябваше да се сетя. Няма начин обиколка на Рим с Пиърс да не завърши в проклетите канали.
10.
11 октомври, 15:32
Вашингтон, окръг Колумбия
Пейнтър се подготвяше за предстоящата битка. Седеше зад бюрото си. Беше толкова подготвен, Колкото можеше да се очаква. След дългата нощ бе дремнал за малко, след което взе душ и се преоблече.
Преди часове беше научил, че Грей и Ковалски са в безопасност и напускат Рим. Командир Пиърс вече му беше направил най-общ доклад за случилото се в Италия, но трябваше да продължи да се движи. Щеше да докладва подробно едва след като се установи на някое сигурно място извън града.
Интеркомът избръмча.
— Сър, генерал Меткаф е тук — отривисто каза Брант.
Пейнтър вече беше предупреден, че шефът на АИОП пътува към щабквартирата на Сигма. Подобни визити бяха рядкост. И обикновено не вещаеха нищо добро.
Пейнтър натисна бутона на интеркома.
— Брант, покани генерала да влезе.
Секунди по-късно вратата се отвори. Пейнтър се изправи, докато генерал Меткаф влизаше в кабинета. Носеше фуражката си под мишница и физиономията му бе здравата намръщена.
Пейнтър заобиколи бюрото да се ръкува с госта си, но Меткаф тръгна право към стола, метна фуражката си на бюрото и махна на Пейнтър да се върне на мястото си.
— Имате ли представа за политическата лайняна буря, която вилнее в Италия? — попита като въведение.