Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Пейнтър се наведе към монитора.
— Можеш ли да увеличиш още?
Техникът поклати глава.
— Това е най-добрата резолюция, която мога да постигна от този спътник. Мога да прекарам видеото през филтър, но обработката ще отнеме часове.
Пейнтър се обърна към Кат. Тя бе на телефона. Погледите им се срещнаха.
— Италианските военни реагират — каза тя. — Излезли са преди десет минути. Местната полиция е блокирала района.
Пейнтър отново се загледа в екрана. Бяха изгубили от поглед мотоциклетите, когато те влязоха в Колизея. След секунди обаче се появиха отново, летяха с пълна скорост към центъра на арената. Качеството на картината беше лошо и едва успяваха да различат какво става. Но пред очите им единият мотор внезапно се завъртя и падна. Секунди по-късно другият наби спирачки и спря. Имаше някакво замъглено движение, след което всичко остана неподвижно.
Разделителната способност не беше достатъчна да покаже дали на моста лежат тела.
Монк се наведе над рамото на техника и посочи.
— Мисля, че виждам нещо. Ето тук, на моста. Техникът кимна.
— Като че ли са двама. Или може би трима.
Пръстът му докосна едва различимите петънца на екрана. Движеха се към падналите мотори. Дори при тази резолюция Пейнтър разпозна дебнещите движения на истински ловци и умолително промълви към екрана:
— Разкарай се по-скоро оттам, Грей.
08:36
Рим, Италия
Рейчъл се облегна на рамото на Грей. Болката в десния крак я пронизваше при всяка стъпка. Беше си навехнала коляното при падането. Огледа се, без да спира да подскача до Грей.
Слънцето все още бе ниско и плътните сенки ги скриваха. От вуйчо си Рейчъл знаеше, че тези нива се наричали „хипогеум“, което в превод означава просто „под земята“. Именно тук държали всевъзможните животни — лъвове, слонове, тигри, жирафи, наред с робите и гладиаторите. Груби асансьори издигали и спускали клетки и всякакви сложни устройства.
Но всичко, което беше останало от някогашното съоръжение, бяха рушащи се стени, слепи бърлоги и малки килии. Поради липсата на покрив горното ниво беше изложено на слънцето и дъждовете. Трева и бурени покриваха пода, по стените растеше мъх. Поради неустойчивостта на древните зидове и опасността от срутвания, нивото бе забранено за туристи — но не и за археолози. Веднъж вуйчо й я беше вкарал тайно тук, още когато беше тийнейджърка.
„Само да можех да се ориентирам…“
Внезапно Грей спря. Зад тях се чуха приглушени звуци — тътрене на крака по камък, тежко дишане. Те се скриха в една килия. Появиха се двама души.
Рейчъл усети как Грей се отпуска с облекчение.
— Сейчан…
Тя му изсъска и постави пръст на устните си. Ковалски вървеше след нея. Половината му лице бе покрито с кръв — течеше от рана над окото му. Той също вдигна ръка, за да ги предупреди да мълчат.
Тогава Рейчъл също го чу.
Тропот на обувки по моста отгоре.
Стрелците не бяха избягали, както се беше надявала. Продължаваха да дебнат плячката си.
Сейчан посочи нагоре, след което махна с ръка напред. Пантомимата й беше пределно ясна. Ако останеха точно под моста, вероятността да ги забележат бе по-малка. Но това означаваше, че трябва да се движат възможно най-тихо.
Грей кимна и тръгна към отсрещния край на хипогеума. Рейчъл стисна рамото му и го накара да спре. Той я погледна въпросително. Тя познаваше разположението на тези нива. Ако тръгнеха под моста, щяха да стигнат до сляпа стена. Тя обаче знаеше начин да се измъкнат от хипогеума.
Посочи натам, накъдето бяха тръгнали, направи разсичащо движение с ръка и поклати глава. На езика на знаците това означаваше „задънена улица“. Обърна се и посочи към изхода, за който малцина подозираха. Вуйчо й я беше вмъкнал именно през него. Но за да стигнат там, трябваше да изоставят прикритието на моста и да минат през открития лабиринт.
Грей я изгледа напрегнато. Очите му бяха пронизващи като син лед.
„Сигурна ли си?“
Рейчъл кимна. Пръстите му се стегнаха на рамото й в знак на благодарност и за да я окуражи. За миг й се прииска да я беше прегърнал и да я притисне силно до себе си. Но той я пусна и приклекна с Ковалски. Зашепнаха си толкова тихо, че не чу нищо.
Сейчан застана до нея. Тя също следеше двамата американци. Рейчъл не се съмняваше, че чете по устните им. Погледна доскорошната си похитителка. На бузата на Сейчан се оформяше лилавеещо петно. Забеляза и колко много е отслабнала от първата им среща преди години. Лицето й бе по-изпито, някак хлътнало, особено около очите. Приличаше на изваяна от камък, твърда и неподатлива.
В тъмнозеления й поглед обаче продължаваше да гори студен огън.