Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Сейчан се обърна към Грей и повдигна вежда.
„Става“, мълчаливо й отвърна той.
Сейчан тръгна към първия мотор, Грей се насочи към втория.
Трябваше им транспорт.
Пистолетът на Сейчан накара първия моторист да забрави за всякакви възражения. Рейчъл побърза да настигне Грей, вдигна високо значката на карабинерите и заповеднически започна да вика на италиански. Вторият моторист побърза да се отдалечи от падналата машина.
Грей изправи мотора и го яхна. Рейчъл се качи зад него и го хвана с една ръка през кръста.
Сейчан вече беше на другия мотор. Ковалски стоеше като закован, без да знае как да постъпи. Сейчан потупа кожената седалка зад себе си.
— Майтапиш се — каза той. — Как ли пък не, да се возя на задната седалка.
Сейчан все още държеше пистолета. Завъртя го и го подаде с дръжката напред на Ковалски. Не можеше да кара и да стреля едновременно.
Беше все едно да предложи кокал на куче.
Ковалски не устоя. Взе оръжието и се настани зад нея.
— Това вече си е друго.
Потеглиха и в същото време в далечината се чуха полицейски сирени. Грей водеше. Понесе се през задръстването, като подминаваше на зигзаг спрели автомобили и избягваше велосипедисти. Рейчъл му викаше в ухото накъде да завие, за да излезе на по-широките улици, където задръстването не бе толкова голямо. Постепенно набираха скорост.
Но не се бяха отдалечили достатъчно.
Писък на спирачки накара Грей да се обърне.
Черно ламборджини с димящи гуми излетя от една странична уличка и се насочи право към Сейчан и Ковалски. Мъж с черно яке се подаде от прозореца на спортната кола и вдигна оръжие с голям калибър до рамото си. Прицели се в изоставащия мотоциклет.
Гранатомет М32.
Сейчан също го видя, наведе се над кормилото и даде газ, но в задръстването нямаше къде да избяга.
Хванал целта си на мушката, преследвачът стреля.
02:22
Вашингтон, окръг Колумбия
Монк чакаше с Кат в кабинета й в щабквартирата на Сигма. Бяха се излегнали на дивана. Монк прегръщаше Кат и са наслаждаваше на топлината и мекотата на тялото й. В централата имаше няколко стаи за почивка, но и двамата нямаше да могат да мигнат, докато не получат новини от Грей.
— Трябваше да съм до него — промърмори Монк.
— Ковалски е с него.
Монк я погледна.
— Добре де — съгласи се тя. — Вярно, това може да оплеска нещата. Но не знаем със сигурност дали се е случило нещо лошо.
— Не си вдига телефона. Кат се сгуши в него. — Отиде да се срещне с Рейчъл. — И повдигна многозначително вежда.
Монк не приемаше това обяснение.
Последва дълго мълчание. Всеки бе потънал в собствените си мисли. Пейнтър продължаваше да се мъчи да разбере какво се е случило в Рим. Кат също бе отправила запитвания за атаката във Ватикана. Очакваше пристигането на подробния доклад от Интерпол. Този момент на спокойствие бе просто окото на бурята. Но въпреки това Монк се възползва от него, доколкото можеше.
Постави длан върху корема й. Кат положи ръка върху неговата. Пръстите им се сплетоха.
— Лошо ли е да се надявам за момче? — попита той.
Тя го сръчка вяло в ребрата с другата си ръка.
— Да…
Монк я прегърна още по-силно и я подразни:
— Но пък момче… с което да мога да се боря, да ритаме, да ходим на риба…
Кат се помъчи да се освободи, но накрая въздъхна и се облегна на него.
— Можеш да правиш всичко това и с дъщеря си, сексистко прасе.
— Секси прасе ли ме нарече?
— Сексистко… уф, забрави.
Той се наведе и я целуна по устните.
— Предпочитам секси.
Тя промърмори нещо насред целувката. Монк не успя да я разбере, но след това настъпи доволна тишина. Прекъсна ги почукване на вратата и двамата се пуснаха. Кат стана и тръгна към вратата, като приглаждаше костюма си. Изгледа кръвнишки Монк, сякаш вината бе негова.
На прага стоеше Пейнтър.
— Господин директор…
Пейнтър я прекъсна и посочи към коридора.
— Тръгнал съм към свързочната. Имаме проблем в Рим.
Монк скочи от дивана.
— Грей ли?
— Че кой друг? — отвърна Пейнтър и забърза по коридора.
08:21
Рим, Италия
Ламборджинито се носеше право към втория мотоциклет. Грей не можеше да направи нищо.
Миг преди преследвачът да стреля, Ковалски прати напосоки куршум към колата. По предното стъкло плъзна паяжина. Колата поднесе — леко, но достатъчно, та стрелецът да изпусне целта точно когато дърпаше спусъка.
От дулото на гранатомета излетя димна спирала, профуча над главата на Ковалски и продължи по улицата. Улучи ъгъла на една сграда на следващата пресечка.