Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Да, Махди е едва край Хартум — и виждаш ли какви глупости говореше Хамис, като твърдеше, че войските на дервишите наближават Асуан. Но аз ще те питам за нещо друго. Чел съм в книгите, че в Нубия има много диви зверове и много разбойници, които на никого не служат, а нападат както египтяните, така и верните на Махди. С какво ще се защищавате, ако ви нападнат диви зверове или разбойници?
Той нарочно преувеличаваше, споменавайки за дивите животни, но затова пък от започването на войната в Нубия доста често се случваха нападения, особено в южната част на страната.граничеща със Судан.
Идрис помисли малко как да отговори на въпроса, който го изненада, защото досега не беше мислил за тази нова опасност, и отвърна:
— Имаме ножове и пушка. Такава пушка нищо не струва.
— Знам. Твоята е по-хубава, но с нея не умеем да стреляме, а в ръцете ти няма да я дадем.
Дори и празна ли?
— Да, защото може да е омагьосана. Стас сви рамене.
— Идрис, ако говореше така Гебхър, нямаше да се учудя, но аз мислех, че ти си по-умен. С празна пушка няма да гръмне и самият ваш Махди.
— Мълчи — сурово го прекъсна Идрис. — Махди може да гръмне дори с пръст.
Тогава стреляй и ти по този начин. Суданецът проницателно погледна момчето в очите.
— Защо искаш да ти дам пушката? Искам да те науча да стреляш с нея. Тебе какво те засяга това?
— Засяга ме много, защото ако ни нападнат разбойници, могат да избият всички. Но ако се боиш и от пушката, и от мен, няма как.
Идрис млъкна. Той наистина се страхуваше, но не искаше да си признае. А същевременно искаше да се запознае с английското оръжие, защото притежаването му и умението да си служи с него щяха да повишат неговото значение в лагера на махдистите — да не говорим пък за това, че в случай на някакво нападение по-лесно щеше да се защити.
Ето защо, след като помисли малко, той каза:
Добре. Нека Хамис подаде пушката, а ти я извади от калъфа …
Хамис равнодушно изпълни заповедта, на която Гебхър не можа да се противопостави, защото беше зает настрана с камилите. С леко разтреперани ръце Стас извади приклада, след това цевите и ги подаде на Идрис.
— Виждаш ли, че са празни — каза момчето. Идрис взе цевите и погледна през тях нагоре.
— Да, нищо няма.
— Сега внимавай — каза Стас, — ето, така се сглобява пушка — и като каза това, той постави цевите в челюстите на приклада, — а така се отваря. Виждаш ли? Разглобявам я отново, а сега ти я сглоби …
Суданецът наблюдаваше с голямо внимание движенията на Стас, и се зае да опита сам … Отначало не му се удаваше лесно, но тъй като арабите въобще се отличават с голяма сръчност, след малко пушката беше сглобена.
— Отвори! — заповяда Стас. Идрис отвори пушката лесно.
— Затвори!
Удаде му се още по-лесно.
— Сега ми дай две празни гилзи. Ще те науча как се поставят патроните.
Арабите бяха запазили изпразнените гилзи — те представляваха ценност за тях заради пиринча, та Идрис подаде две на Стас и обучението започна отново.
В първия момент суданецът се изплаши малко от гърма на останалите в патроните капсули, но накрая се убеди, че както с празните цеви, така и с празните патрони никой не може да гръмне. А наред с това доверието му в Стас беше се възвърнало, защото момчето често му връщаше пушката в ръцете.
— Да — каза Стас, — вече можеш да сглобяваш пушката, да я отваряш и затваряш близо до лицето си и да дърпаш спусъка. Но трябва да се научиш още и да се примерваш. Това е най-трудно. Вземи празния мях за вода и го постави на сто крачки … ей там, на онези камъни, след това се върни при мен, за да ти покажа как се примерва.
Идрис взе мяха и без всякакво колебание отиде да го постави на посочените камъни. Но преди да направи първите сто крачки, Стас извади празните гилзи, а на тяхното място постави пълни патрони. Не само сърцето, но и жилите на слепоочията му започнаха да бият с такава сила, та си помисли, че ще му пръснат главата. Настъпи решителният момент — моментът на свободата за Нели и за него. моментът на победата — страшен и желан едновременно!
Ето че животът на Идрис е в неговите ръце. Едно дръпване на спусъка — и изменникът, който отвлече Нели, ще падне мъртъв. Но Стас, в чиито жили течеше полска и френска кръв, изведнъж разбра, че за нищо на света няма да може да стреля в гърба на човек. Нека поне да се обърне и да погледне смъртта в очите. А след това? След това ще притича Гебхър и преди да е изминал десет крачки, също ще зарови зъби в пепелта. Ще остане Хамис. Но Хамис ще си глътне езика, па дори и да не го глътне;, ще има време да постави нови патрони в цевите. Когато бедуините пристигнат ще намерят три трупа и сами ще си получат заслуженото. След това остава само да насочи камилите към реката.