Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Войната продължава до 1114 г. — общо 18 години, и кръстоносците отвоюват почти цялата „свещена държава“ в полза на християните .
Когато спокойствието в Ерусалим се възстановява, рицарите отишли до мястото, посочено на Бернар от Клерво във видението му. Намерили пещерата и започнали да копаят. Първоначално откриват множество скулптури и погребални дарове. След като проникнали дълбоко навътре, в друго помещение намират т.нар. ковчег на завета — ставало дума за 19 каменни саркофага. Те били пълни с кожени рула, изпъстрени с писмени знаци и рисунки. В саркофазите имало и модели от все още неизвестни днес материали, както и специално шлифовани кристали, механични уреди, чиято употреба за онова време остава загадка, както и много други предмети, непонятни за хората от онова време.
Те прегледали всичко и отново затворили гробницата, за да изчакат най-подходящия момент за транспортиране.
След окончателната победа Готфрид дьо Буйон провъзгласява „Царство Ерусалим“, а година по-късно, когато умира, брат му Балдуин става новия крал на Ерусалим. Балдуин I остава на трона до смъртта си през 1118 година. Още по време на неговото регентство трябва да е имало оживен, а отчасти таен, обмен с Франция. (1, S. 226)
Между аристократите във войската на кръстоносците е и споменатият вече млад рицар Юг дьо Пайен, племенник на най-влиятелния граф Хуго дьо Шампан, който е един от подбудителите на цялата акция. Кръстоносният поход среща Юг с четиридесетгодишния му приятел и ментор Йоан от Везеле, посветен в бургундския Бенедиктински орден. Шейсетгодишният рицар-монах Йоан остава в Ерусалим и по-късно се прочува като Йоан от Ерусалим, мистичния автор на тайни пророчества, които дълго време бяха известни само в посветените кръгове. Той превръща част от знанието, което открива — подобно на Нострадамус — в стихове, за да подготви хората за събитията, които предстоят. (1, S. 226)
За тях малко по-късно…
Затова пък Юг дьо Пайен се връща във Франция, впечатлен от еврейските и мюсюлманските тайни учения, и преди всичко потресен от „забранената истина“, която стигнала до ушите му: Исус не е умрял на кръста! (1, S. 226)
Новият крал Балдуин II подкрепя групата, нарекла себе си „Бедните рицари на Христос и на Соломоновия храм“, и ги настанява в двореца, издигнат върху могилата на храма — със сигурност това не е случайно! Оттам и името „рицари тамплиери“31.
Юг дьо Пайен става първия Велик майстор на Тамплиерския орден.
През 1119 г. каменните саркофази най-накрая са пренесени от тамплиерите в Мон Шов, близо до Ница — както било указано във видението. На определеното място — според напътствията на Бернар от Клерво — тамплиерите издигат пирамида, която е запазена до ден днешен; тя обаче не е много типична като форма, да не говорим, че почти е недостижима.
След като пренасят находките, рицарите започват да изследват съдържанието и текстовете на саркофазите. Натъкват се на проблем — всичко е написано на непознат език, за който по-късно се оказва, че произхожда от Атлантида.
Аз лично се съмнявам, че саркофазите са „Ковчегът на завета“, описан в Стария завет, защото в него се казва, че предметът, който юдеите разнасяли, е един, но явно тамплиерите били убедени, че са намерили, каквото са търсили.
По-нататък ще разкажа повече за текстовете от Атлантида (когато стане дума за съдържанието на саркофазите), защото те са именно такива. Някои историци смятат, че саркофазите първоначално са били скрити в Египет, може би под платото Гиза, но това са недоказани хипотези. Предполага се, че юдеите са ги крили там и по-късно са ги прекарали в Ерусалим, но не са могли наистина да оценят съдържанието им заради неизвестната писменост.
Изображение 45: Карта на Атлантида от Атаназиус Кирхер от 1664 г. Не се знае на какво се базират изчисленията му. На това място ли се е намирала Атлантида, това ли е реалната й площ?
31
Temple = храм — бел. прев.