Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Доста тежка мисъл ще трябва да е това, мис Ейвъри. Наистина потъвате дълбоко в себе си, когато се замислите. Вървях редом с вас петдесет фута и вие не ме забелязахте. Радвайте се, че не съм ви враг, иначе бихте се изложили на опасност. Притеснявате ме.
Джини се спря и го погледна. На оскъдната лунна светлина и проблясъците на огъня тя трудно можеше да разгадае изражението му. Съчетанието между тъмния му загар, черната като абанос коса и черно облекло го правеха почти невидим. Миришеше на свежо, като че наскоро се беше къпал. Тя беше впечатлена, че пътешественик като него полага такива грижи за тялото и дрехите си. Единствено не обичаше да се бръсне до вечерта и разрошваше косата си с пръсти. Но това странно усилваше привлекателността му.
— Не се тревожете, мистър Кар, просто мисля за нещо необичайно тази нощ. Не съзнавах, че е необходимо да съм нащрек и в лагера, не и с един опитен стрелец като вас и множеството охрана наоколо. Освен това, басирам се, че с множеството си умения можете да издебнете дори и птичка и да я заловите.
Стив разбра, че тя го изпитва и това го предизвика. Той прошепна с дрезгав глас:
— Това комплимент ли е?
Джини се почувства изтръпнала толкова близо до него в тъмнината. Как би искала нещата между тях да се променят. Но може би така беше по-добре. Все пак той я изкушаваше вече твърде много! Ако някога започнеше да я преследва, тя нямаше да може да му устои.
— Не, при това вие сте човекът с това умение. Не бих се изненадала, ако изневиделица се нахвърлите и върху мен, за да ме нахокате заради поредното ми невнимание.
Той се засмя тихо и се усмихна, откривайки белоснежните си зъби. С весел глас, положил лявата си ръка на сърцето, той каза:
— Защо, Ана? Нараняваш ме дълбоко с това обвинение.
Джини се изчерви след неговата закачка.
— Наистина ли? Бих си представила, че малко неща могат да ви докоснат, мистър Твърд скаут.
Стив прокара пръсти през косата си.
— Права сте, но тези малко неща са наистина специални, иначе не биха ми подействали.
Тя се опитваше да изглежда недосегаема.
— Бих се надявала, естествено, че е така.
Стив й хвърли внезапен поглед отблизо. Тя беше съблазнителна като кола, пълна със злато. Черешовият й поглед искреше от любопитство и вътрешна борба. Светлокафявата, а може би тъмнокестенявата й коса се извиваше като змия от главата чак до кръста й. Устните й го зовяха. Би ли могъл? Трябваше ли? Не още!
— Ти си странно момиче, Ан Ейвъри, различна от всички останали.
— Надявам се. Би ми било неприятно, ако съм като всички. Предпочитам да бъда розов облак в небе, пълно с бели облаци.
— О, розов — мек, топъл и очарователен цвят. Не изпъква храбро и гордо като червения. Добър избор. Какъв цвят бих имал аз, ако бях облак?
Джини се изненада от отговора на нейната своенравна забележка. За да си върне за нерядко грубото държание към нея, тя смело каза:
— Черен. Вие сте буреносен, непредсказуем, заплашителен и могъщ.
Стив се досети за настроението й.
— Това звучи правдоподобно. Вие сте добър тълкувател на характери.
Тя очакваше, по-точно беше се надявала той да започне да се оправдава, да се извинява.
— Надявам се — прошепна тя отново, за да засегне честолюбието му. Остави го да се присъедини към другите, за да избегне смущаващите задявки, но той я последва плътно, без да пророни дума.
При последвалия разговор един от мъжете помоли Стив да им разкаже нещо за Тексас.
Стив знаеше, че задължение и обичай за водачите е да забавляват и разтоварват пътниците с истории и познавателни събития. Подчини се, използвайки маниерите на един безгрижен човек.
— Щатът е голям. Има планини и долини на запад, гори в източната част и пустиня в западната, множество равни и открити прерии и пасища. Повечето райони имат реки и потоци. Трябва да сте внимателни за внезапни разливи в низините. Те могат да пометат кон и ездач, а дори и кола. Времето в Тексас обикновено не е лошо, но той може да ти свари мозъка през лятото или да ти смрази костите през зимата. Той е като раздвоен кон. Наполовина опитомен, наполовина див.
Стив привличаше вниманието и интереса на всички, така че той предположи, че върши убедителна работа.
— В Тексас най-голяма изгода има от памука, добитъка и фермерството. Революцията за независимост и Мексико завърши през 45-та. Бандитос все още правят набези из Рио Гранде от време на време, но те се придържат близо до границата, за да могат да избягат бързо. В момента Тексас все още е изключен от Съюза. Той се опита да се върне, но не му позволиха. Миналата година избраха съюзнически губернатор и гласуваха за нова конституция, която да отмени робството. Това още не е помогнало. Управлява се от военни закони под контрола на радикалите и онзи нов Декрет за възстановяване, но и двете страни не създават много грижи. Генерал Шеридан командва областта Тексас — Луизиана. Сигурен съм, че всички вие си спомняте името му от войната!