Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
— Що за фантасмагории! Къде, според теб, може да отседне мъж с неговото положение в малката ни енория? В дома на нашата любима лейди О?
— Да не е посмял! — глуповато възкликна Мегън,
— Но това е единственото логично място, в което би могъл да отиде — умно подчерта Тифани.
— Имаме странноприемница.
— Как ще пъхнеш дук Ротстън в малката странноприемница на Тийдейл?
— Той ще бъде влюбен — упорито настоя Мегън. — Няма да го е грижа къде е отседнал.
— Не разчитай на това, Мег. Той е свикнал на разкош. Забрави ли, че живее в истински мавзолей? Сигурно само спалнята му е колкото този салон долу.
— Не преувеличавай.
— Кой преувеличава?
— Ти. Спалнята му вероятно е само колкото половината от този салон.
— Не измествай темата, Мег. Дори ако дукът те последва до къщи, той няма да иска да остане задълго нито в странноприемницата, нито изобщо в Девъншър. Не можеш да очакваш, че ще зареже всичките си дела, за да те ухажва. В края на краищата, на плещите му лежи цяло дукство. Ако въобще дойде, няма да е за повече от седмица, а това не е достатъчно…
— Естествено, че е достатъчно.
— Мегън! Не можеш да приемеш предложение за брак от мъж, когото познаваш едва от една седмица!
— Мога — заинати се Мегън.
— Подобна постъпка би предизвикала скандал и ти дяволски добре го знаеш. Освен това той няма да действа толкова прибързано. Може и да се влюби в теб от пръв поглед. Да, напълно е възможно. Дори още тази вечер. Но със сигурност ще има нужда от време, за да се реши на брак. А това означава, че ще трябва да те посещава веднъж на всеки две-три седмици, за да те ухажва. При тази скорост цялата работа ще продължи доста дълго. Другият вариант е да отидеш в Лондон, където ще може да те вижда по-често и да вземе по-бързо решението си. Така че сама виждаш — при всички положения трябва да отидеш в Лондон.
— Проклятие! — намусено възкликна Мегън. — Аз наистина се бях самоубедила, че това няма да бъде необходимо.
— Какво все пак те притеснява толкова много? — колебливо попита Тифани.
Мегън въздъхна.
— Боя се да не се отнесат с мен така, както се отнесоха Такъри.
Тифани се намръщи.
— Трябваше да се досетя, че колебанията ти датират от скоро. Ти наистина очакваше лондонския сезон с нетърпение преди дъртата кранта да те унижи така. Но това беше изключение, Мег. Никой друг няма да се държи с теб по този начин.
Мегън се усмихна горчиво.
— Не смяташ ли, че и в Лондон ще има мамички, които няма да искат присъствието ми на баловете, на които присъстват техните неомъжени щерки?
— Това няма да има значение, щом се разбере кой те ухажва — категорично заяви Тифани.
— Не виждам нищо общо между двете неща — отвърна Мегън.
— Наистина ли? Помни ми думата, той ще се погрижи да бъдеш канена навсякъде, където сам е поканен, а дук Ротстън има достатъчно власт и влияние, за да отвори пред теб всяка врата в Лондон. Ще получаваш покани дори за места, където иначе не би и сънувала, че можеш да отидеш.
— Не виждам защо.
— Защото твоят роман с дука задължително ще се превърне в сензацията на сезона, затова. Всеки, който има претенциите да е някой във висшето общество, ще изгаря от желание да направи нещо, с което да помогне на връзката ви.
— Това е нелепо.
— Това е в природата на човека и е много близко до ума. Ти ще станеш новата любимка на висшето общество, защото ще си привлякла интереса на най-личния ерген в него.
— Ако изобщо се запозная с него.
Тифани се усмихна.
— Не бъди толкова припряна. Ако Ротстън се появи, вашата история може да започне още тази вечер, но може и да свърши, в зависимост от впечатлението, което той ще ти направи. Нали не си забравила какво ми обеща?
— Знам, знам. Само ако реша, че ми харесва.
— Добре. Помисли и за друго — дори да не се появи, просто приеми, че днес е генералната ти репетиция за всички балове, на които ще ти се налага да присъстваш оттук нататък. В края на краищата, това е първият ни бал. Или си забравила и този факт, погълната от мисли за Амброуз!
Мегън се засмя на начина, по който Тифани бе натъртила на малкото име на дука.
— Знам, че това е ужасно име за мъж, особено след като сме свикнали да го свързваме с коня ми. Но няма как да се отърва от него.
— Той няма как да се отърве от него. Ти можеш да го наричаш както си искаш. „Ваша светлост“ — в началото; „скъпи“ — когато му дойде времето. По-добре ли си вече?