Езерото, което не връщаше удавниците
- Автор: ван Хюлик Роберт
- Серия: the judge dee mysteries #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Явор Въжаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Езерото, което не връщаше удавниците». Краткое содержание книги:
Въодушевлението на девойката направи приятно впечатление на съдията. В днешно време толкова малко млади жени проявяваха интерес към семейните традиции! Той каза:
— Ако не ме лъже паметта, Отшелникът Хан е бил и голям майстор на шахматната игра? Вие и баща ви също ли обичате шаха?
— Не, Ваша Милост — отвърна момичето. — Аз обичам да играя на карти и на домино. Шахът отнема много време, а пък и само двама души могат да участват в играта. Виждате ли този надпис, Ваша Милост? Отшелникът Хан имаше наистина златни ръце — беше истински майстор гравьор. Надписът е негово дело!
Ди се приближи до олтара и прочете надписа на висок глас:
— „Тъй каза просветленият: «Ако искате да ме следвате, трябва да разпространявате Върховната истина, за да стигне тя до всички люде и да ги накара да разберат моето послание, че всички болки и мъки, които ги потискат, в действителност са несъществуващи. Защото тези думи изразяват Върховната истина. Така, спасявайки другите, вие сами ще проникнете през вратата на нирвана и ще намерите вечен покой».“
Съдията кимна и каза:
— Отшелникът Хан е вложил много майсторство в този надпис, а и текстът, който е избрал, изразява възвишена мисъл. Самият аз съм верен последовател на нашия велик учител Конфуций, но признавам чистосърдечно, че много неща в будисткото учение също са достойни за възхищение.
Върбов пух погледна с благоговение към нефритената плоча и каза:
— Разбира се, невъзможно е да се намери парче нефрит с такива размери. Затова Отшелникът Хан е изписал всяка дума на отделна квадратна плочка и после ги е подредил като мозайка. Той наистина беше изключителен човек, Ваша Милост! Притежаваше огромни богатства, но след внезапната му смърт съкровищницата, в която държеше златните си кюлчета, се оказа празна. Смятат, че още приживе тайно е раздал всичкото си злато на различни благотворителни общества. Впрочем семейството ни нямаше нужда от това злато, защото наследихме обширните му владения от плодородна земя. Доходите от тях са ни повече от достатъчни.
Съдията се вгледа в девойката с интерес. Тя наистина беше изключително привлекателна млада жена. Чувствителното й, изваяно лице се отличаваше с неповторима естественост. Той каза:
— Тъй като проявявате такъв интерес към миналото, предполагам, че сте познавали Лунна фея, дъщерята на господин Лиу Фейпо? Баща й ми е разказвал, че тя също е била твърде любознателна.
— Да — каза меко Върбов пух. — Наистина я познавах много добре. Тя често ме посещаваше в женските ни покои. Чувстваше се самотна, понеже баща й много пътуваше. Беше толкова силно, предприемчиво момиче, Ваша Милост! Много добре умееше да язди и ловува. Трябвало е да се роди момче! А и баща й постоянно я насърчаваше. Той толкова много я обичаше! Наистина, не мога да проумея какво е могло да причини смъртта й. Беше още толкова млада!
— Правя всичко, каквото мога, за да разбера това — отвърна съдията. — И вие можете да ми помогнете, като ми разкажете повече неща за нея. Казвате, че се е увличала от ловуването и ездата. Но е вземала уроци и при доктор Джан, нали?
Девойката леко се усмихна.
— Е — отвърна тя, — предполагам, че няма защо да крия от вас. То се знае сред всичките обитателки на женските отделения. Интересът на Лунна фея към литературата се породи в деня, в който тя срещна студента Джан! Виждате ли, той й направи много силно впечатление и тя склони баща си да й разреши да посещава курса, за да може по-често да вижда младия Джан. Двамата действително много се обичаха. А сега и двамата са…
Тя печално поклати глава. Съдията изчака малко, после поде:
— Как изглеждаше в действителност Лунна фея? Трябва да сте чули, че мъртвото й тяло е изчезнало.
— О, тя беше красива! — възкликна Върбов пух. — И не толкова слаба като мене. Беше снажно момиче. Знаете ли, приличаше на онази нещастна танцьорка Бадемов цвят.
— Познавахте ли куртизанката? — запита учуден съдията.
— Не — отвърна Върбов пух. — Никога не съм разговаряла с нея. Но баща ми често я канеше у дома да развлича гостите ни в голямата зала и когато можех, аз надничах през прозореца, защото тя танцуваше толкова хубаво! Бадемов цвят имаше същия овал на лицето, както Лунна фея, същите извити вежди и същата красива фигура. Като че ли бяха сестри! Само очите на танцьорката бяха съвсем различни. Те малко ме плашеха, Ваша Милост! Аз стоях вън в мрачния коридор. Сигурна съм, че не можеше да ме види. И все пак, докато танцуваше, тя често ме поглеждаше през прозореца право в очите. Имаше остър, пронизващ поглед. Горкото момиче, какъв живот водеше! Винаги принудено да се излага на показ пред всички тези мъже!… И ето че намери смъртта си по такъв ужасен начин! Вярвате ли, Ваша Милост, че езерото има нещо общо с това?