Езерото, което не връщаше удавниците
- Автор: ван Хюлик Роберт
- Серия: the judge dee mysteries #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Явор Въжаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Езерото, което не връщаше удавниците». Краткое содержание книги:
— Тогава защо не влезе да се представиш през главния вход? — попита Ди.
— Никой от служителите на трибунала не трябва да узнае, че съм идвала при съдията — бързо отвърна девойката. — Надявах се да привлека вниманието на някоя слугиня и тя да ме въведе в личната му резиденция. — Момичето погледна недоверчиво към Ди и запита: — Откъде да зная, че вие наистина сте от трибунала?
Съдията извади от ръкава си ключ и отвори вратата. После каза отсечено:
— Аз съм съдията. Последвайте ме!
Момичето зяпна от учудване. Като се приближи към Ди, то промълви с бърз шепот:
— Аз съм Върбов пух, дъщерята на Хан Юнхан, Ваша Милост! Праща ме баща ми. Той бе нападнат и ранен. Моли ви да отидете бързо при него! Каза, че Ваша Милост трябва да бъде уведомен за случилото се. То е от изключителна важност!
— Кой е нападнал баща ви? — запита учуден съдията.
— Убиецът на Бадемов цвят, куртизанката! Моля ви, Ваша Милост, елате веднага у дома! Не е далеч!
Съдията влезе в двора. Откъсна две червени рози от храста, израснал край градинската стена, после излезе обратно на алеята, заключи вратата и подаде на момичето цветята.
— Закачи ги в косите си! — нареди той. — После ме отведи у вас!
Девойката се подчини и тръгна към изхода на алеята. На няколко крачки след нея вървеше съдията. Ако се случеше да срещнат нощната стража или някой закъснял минувач, щеше да изглежда, че тя е проститутка, която си води клиент.
Не след дълго стигнаха до разкошната порта на къщата, в която живееше Хан. Следвана от съдията, девойката заобиколи оградата, спря се пред черния вход, извади от пазвата си малък ключ, отвори вратата и двамата влязоха. Пресякоха малката градинка пред една от страничните постройки. Върбов пух бутна някаква врата, която не беше заключена, и направи знак на съдията да влезе. Намериха се в малка, но изискано обзаведена стая. Широко и високо легло от гравирано сандалово дърво закриваше почти цялата отсрещна стена. На леглото, подпрян с големи копринени възглавници, лежеше Хан. Върху масата за чай край прозореца бе поставен сребърен свещник. Светлината на свещта хвърляше отблясъци върху бледото му, изпито лице. Щом видя съдията, облечен в такава необичайна премяна, той нададе уплашен вик и се опита да стане. Ди каза бързо:
— Не се плашете! Това съм аз, съдията. Къде сте ранен?
— Повалили са го с удар в слепоочието, Ваша Милост! — каза Върбов пух. Докато съдията се настаняваше на табуретката край леглото, тя отиде при масата за чай и взе една кърпа от легена с топла вода. Обърса с нея лицето на баща си и посочи дясното му слепоочие. Съдията се наведе и видя, че там наистина имаше едно грозно, тъмносиньо петно. Върбов пух внимателно притисна към него топлата кърпа. Сега, когато бе свалила черното си наметало, съдията се увери, че тя наистина е много стройна и привлекателна девойка. Загриженият поглед, с който наблюдаваше баща си, показваше, че е силно привързана към него.
Хан гледаше съдията с широко отворени, уплашени очи. Той съвсем не приличаше на човека, когото Ди бе видял следобед. Цялата му високомерност се бе изпарила. Под мътните му очи имаше торбички, а около устните му — страдалчески бръчки. Той прошепна с дрезгав глас:
— Безкрайно съм благодарен на Ваша Милост, че дойдохте! Тази вечер ме отвлякоха, Ваша Милост! — Хан хвърли неспокоен поглед към вратата и прозореца, после добави с тих глас: — Хората на „Белият лотос“7!
Съдията изправи гръб.
— „Белият лотос“! — възкликна той, не вярвайки на думите на Хан. — Празни приказки! Тази секта бе напълно унищожена преди много години!
Хан бавно поклати глава. Върбов пух отиде да приготви чай.
Съдията впери в домакина остър, изпитателен поглед. „Белият лотос“ бе някогашна организация, пръсната из цялата държава, която си беше поставила за цел да свали императорския двор. Движението бе оглавено от отделни висши чиновници, които твърдяха, че бог ги е надарил със свръхестествени сили и им е дал да разберат посредством разни поличби, че времето на императорския двор е изтекло и те са призвани да основат нова династия. Към тайното общество се бяха присъединили голям брой злонамерени сановници с болни амбиции, главатари на разбойнически банди, дезертьори от войската и бивши каторжници. Пипалата му се бяха разпрострели из цялата империя. Но заговорът бе разкрит, правителството взе сурови мерки и плановете на предателите бяха пресечени в самия си зародиш. Ръководителите бяха екзекутирани заедно с целите им семейства, а всички техни последователи — издирени и безмилостно избити. Въпреки че всичко това се бе случило по време на предишния император, организираният метеж бе разтърсил империята из основи и дори сега малко хора се осмеляваха да споменат страшното, вдъхващо ужас име „Белият лотос“. Но съдията никога не бе чувал да се говори за нови опити да се възроди движението против династията. Той вдигна рамене и запита:
7
„Белият лотос“ е съществувала в действителност тайна будистка секта в северните и централни райони на феодален Китай. Възникнала е обаче вероятно не по-рано от XII век и е била инициатор на много селски въстания, най-мощното от които избухнало през 1796 г. При потушаването му били осъдени на смърт над двадесет хиляди членове на сектата, наричана на китайски „Байлиенвяо“ — Б.пр.