Езерото, което не връщаше удавниците
- Автор: ван Хюлик Роберт
- Серия: the judge dee mysteries #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Явор Въжаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Езерото, което не връщаше удавниците». Краткое содержание книги:
— Какви ги вършиш, Мао Лу? Знаеш, че не обичам убийствата вътре в града!
— Законът е натрапниците да се убиват! — измърмори високият.
— Това решавам аз! — грубо каза старецът. — Като глава на гилдията на просяците аз имам своите отговорности! Не осъждам никого, преди да го изслушам. Хей, ти, какво имаш да кажеш за свое оправдание?
— Просто исках да хапна един залък, преди да ви се представя — нацупено каза Ди. — Пристигнах в този проклет град само преди няколко часа, но ако тук човек не може да си изяде дори юфката на спокойствие, по-добре да се върна там, откъдето идвам!
— Вярно е, шефе! — намеси се в разговора слугата. — Преди малко говорих с него и той ми каза, че пристига от Дзянбей.
Сивобрадият изгледа недоверчиво съдията и запита:
— Намират ли ти се пари?
Ди извади от ръкава си връзка монети. Другият ги грабна от ръката му с поразителна бързина и рече по-кротко:
— Таксата за членуване в гилдията е половин връзка монети, но ще приема цялата като знак на добра воля от моя страна. Всяка вечер ще идваш при мене в кръчмата „Червеният шаран“ и ще ми даваш десет процента от припечеленото. — Той хвърли на масата една мръсна дъсчица, на която бяха изписани номер и някакви кабалистични знаци, после добави: — Това е дъсчицата ти за членство. Желая ти успех!
Високият разбойник изгледа стареца със злобен поглед:
— Ако питаш мене… — започна той.
— Не се опитвай да ме плашиш! — озъби се главатарят на просяците. — И не забравяй, че аз се погрижих за тебе, когато те изритаха от гилдията на дърводелците! А всъщност ти какво правиш тук? Казаха ми, че си заминал за Острова на трите дъба.
Мао Лу смънка, че първо трябвало да види някакъв приятел, а едноокият каза със злобна усмивка:
— Приятел, ама в пола! Дойде да вземе момичето си, но то се престори на болно. Ето защо е в такова отвратително настроение!
Мао Лу изруга.
— Хайде, тръгвай, тъпак! — кресна той. Двамата мъже се поклониха на главатаря си и излязоха.
На Ди му се искаше още малко да поговори със сивобрадия, но оня бе загубил всякакъв интерес към него, обърна се и си тръгна, а слугата почтително го съпроводи до вратата.
Съдията се върна на предишното си място. Слугата постави пред него купичка юфка и чаша, а после рече, вече по-любезно:
— Неприятно недоразумение, братко! Ето: собственикът те черпи чаша вино — безплатно! Идвай по-често!
Ди спокойно се зае с юфката и я намери изненадващо вкусна. Помисли си, че бе получил добър урок. Ако друг път му се наложеше да излезе преоблечен, щеше да е по-добре да играе ролята на странствуващ лекар или гадател. Те по правило не се задържаха повече от няколко дни на едно място и не бяха организирани в гилдии.
Когато довърши юфката си, Ди забеляза, че раната на хълбока му все още кърви. Плати си и излезе. Отиде в една аптека на пазарния площад. Докато промиваше раната, помощникът на аптекаря рече:
— Имал си късмет, мой човек! Раната ти не е много дълбока. Вярвам, че другият е пострадал повече!
Той залепи върху раната някакъв пластир. Ди му даде пет медни монети и отново излезе из града. Когато бавно заизкачва стъпалата, водещи обратно към улицата на трибунала, търговците вече затваряха дървените си кепенци. На равната улица пред трибунала съдията въздъхна с облекчение. След като се увери, че наоколо няма никои от пазачите, той бързо пресече улицата и се шмугна в тясната алея, където беше страничният вход. Изведнъж се закова на мястото си, после се притисна към стената. Навътре в алеята, точно пред страничния вход, той видя една облечена в черно фигура. Човекът се бе привел и очевидно изучаваше ключалката.
Съдията напрегна зрението си, за да види какво прави непознатият. По едно време оня внезапно се изправи и погледна към входа на алеята. Ди не можа да разпознае лицето — главата бе увита в черен шал. Щом видя съдията, човекът бързо се обърна и побягна. Но Ди го настигна с три скока и го сграбчи за ръката.
— Не ме закачай! — изплака черната фигура. — Иначе ще викам!
Силно изненадан, съдията отслаби хватката си. Това беше жена!
— Не се плаши! — каза бързо Ди. — Аз съм от трибунала. А ти коя си?
Жената се поколеба. После каза с разтреперан глас:
— Приличаш на разбойник!
— Бях излязъл преоблечен по специална работа — обясни раздразнено съдията. — Сега казвай: какво правиш тук?
Жената остави шала да се смъкне от главата й. Беше младо момиче с умно, много привлекателно лице.
— Трябва да видя съдията по един неотложен въпрос — каза то.