Ръкописът убиец
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владо Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът убиец». Краткое содержание книги:
— Не — той беше толкова доволен от себе си, че можеше да си позволи да бъде великодушен. Без теб нямаше да стане нищо.
Ти доведе тук тези жени и ги наплаши. Те така са се изплашили, че някой е счел за необходимо да направи връзката между Байрд Арчър и някое лице в кантората.
— Какво значи „някой“. Някоя от жените?
— Мисля, че не. Бих предпочел да е мъж. Всъщност именно от мъжете поисках документите съставени от Дайкс. Ти изплаши мъжа, а може би мъжете. Трябва да знам кого си изплашил. Имаш ли уговорка за тази вечер.
— Да, с блондинката. В приемната. Само си представете — три цвята върху една глава.
— Много добре. Изясни кой би могъл да направи този надпис върху молбата на Дайкс с толкова характерен мъжки ъгловат почерк? Дано да не се окаже самият Дайкс — Улф се намръщи и тръсна глава. — Не, поправям се. Узнай само на чий почерк приличат тези букви и цифри. По-добре да не ги показваш. Също и писмото.
— Естествено. Усложнете ми задачата още. Това за мен е детска игра.
Оказа се, че съм преувеличил сложността на проблема, тъй като прекопирането на въпросните букви и цифри се оказа лесно. През деня потренирах доста, за да ми свикне ръката и вечерта в шест и четиридесет, когато излизах от сградата ни за срещата, във вътрешният джоб на неотдавна закупения от мен син костюм, се спотайваше една от изпратените до нас хартийки. Отчет за разходи, напечатан от Дайкс, с надпис направен от мен в едно от полетата.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Бланш Дък ме изненада тази вечер: преди вечеря купи две дози от любимата си гърмяща смес: джин, вермут, сироп от нар и перно, и спря да пие. Край! Нито капка повече! Освен това дойде по скромна синя рокля, почти без грим. Най-главното бе, че танцуваше доста по-добре от Сю Дондеро. Не направи сензация в „Боболинк“, но и не се наложи да се изчервявам заради нея. Благодарение на присъствието й, дори оркестърът на заведението ми се видя по-добър. Около десет часа бях решил да платя половината от сметката, но сдържах порива си навреме. Все пак изпълнявах служебно поръчение.
Когато се върнахме на масата, след като бях танцувал най-сложната и смела самба в живота си, предложих на Бланш да си намокрим още веднъж гърлата. Тя ми отказа.
— Виж какво — възпротивих се, — няма да стане така. Трябваше да те напоя, за да си развържеш езика, а ти искаш да пиеш само вода. Как ще станеш по-приказлива ако не пиеш алкохол?
— Обичам да танцувам — заяви тя.
— Не се учудвам, като виждам как добре се справяш с всички танци. Аз също не съм за изхвърляне, но е време да изкопча нещо от теб.
Бланш поклати глава.
— Не пия когато танцувам, защото това ми пречи. Опитай по-добре утре през деня, когато си мия главата. Ако знаеш как мразя глупавите си коси! Защо мислиш, че знам нещо, което да представлява интерес за теб?
Келнерът увисна на главите ни и бях принуден да поръчам нещо.
— А как иначе? — реагирах аз. — След като считаш, че О’Мелли е убил Дайкс. Сигурно имаш някакви сведения…
— Съвсем не считам така.
— В сряда говореше друго.
— За да ядосам Елинор Грубър. Тя е луда по него. Що се касае до мен, аз мисля, че Дайкс се е самоубил.
— Така ли? А това твърдение кого ще ядоса?
— Никого. Може би Сю, но тя ми е симпатична и затова няма да кажа нищо повече.
— Сю Дондеро? И защо?
— Как да ти кажа… — Бланш се намръщи. — Ти въобще не познаваше Лен Дайкс, нали?
— Не го познавах.
— Беше малко странен. Беше симпатичен, но си имаше своите странности. Държеше се свенливо с момичетата, но винаги носеше със себе си снимката на сестра си. Вярно! Да не мръдна от мястото си ако лъжа! А веднъж…
Тя внезапно замълча. Оркестърът засвири конга. Нищо друго не ми оставаше. Станах и предложих ръката си. Бланш скочи и ние забързахме към дансинга. След четвърт час седнахме на масата и си разменихме пълни с възхищение погледи.
— Виж какво — предложих аз, — хайде да приключим с разпита и след това ще скачаме до припадък. Каза, че веднъж си видяла Дайкс… Какво правеше?
Бланш се обърка за миг, но успя да се съвземе бързо.
— Ах, да. Непременно ли трябва да го осъждаме?
— Аз трябва.
— Тогава добре. Видях как гледа Сю. Боже, какъв поглед! Пошегувах се във връзка с това, но изглежда не е трябвало да го правя. Дайкс реши, че трябва да си излее душата пред мен. Оказа се, че за първи път той…
— Кога се случи това?
— Преди година, а може би и повече. Оказа се, че за първи път е влюбен. На неговата възраст! Дотолкова загубил главата си, че имал симптоми на язва. Той най-щателно криел чувствата си без да брои мен и сега ме посвети във всички подробности. Много пъти се опитвал да я покани да излязат, но тя все отказвала. Попита ме какво да прави и аз помислих, че трябва да съчиня нещо. Казах, че Сю е много романтична натура и той трябва по някакъв начин да се прочуе. Да издигне кандидатурата си за сената, да играе в отбора на „Янките“ или да напише книга. Ето че написа книга, която издателите не харесали и може би затова той се самоуби.