Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Едва сега, когато стаята бе осветена, Ан успя да огледа цялата бъркотия и се разтрепери. Дантелената покривка беше унищожена. Книгите й бяха силно обгорели. Ако не се бях събудила, завивките в леглото също щяха да пламнат, каза си тя. Не искаше да мисли какво би станало после.
Наведе се да вдигне от земята „Моби Дик“. Прекрасната кожена подвързия беше черна и обгоряла. Ан притисна книгата към гърдите си. Тогава съзря една от розите — овъглена, но цяла. Приковала поглед като омагьосана в странното, черно цвете, Ан изобщо не усети как книгата се изплъзна от ръцете й и падна на пода.
— Ан!
Дом, който бе оставил лампата, се приближи и я взе в прегръдките си. Ан не можеше да откъсне очи от черната, сгърчена роза.
— Ан! — дрезгаво прошепна Дом и я погали с длан по тила. Чак сега Ан осъзна, че той е тук и че я е прегърнал здраво, успокояващо. Тя вдигна поглед към кехлибарените му очи и съзря в тях дълбока загриженост.
— Можеше да пострадаш. — Гласът му беше прегракнал. Ръцете му я притиснаха още по-силно. — Слава богу, че си добре.
Доплака й се, но Ан преглътна сълзите. Нямаше смисъл да плаче заради белите си рози или заради някакъв си малък, случаен пожар. Тя опря буза до гърдите на Дом. Бяха голи.
— Ш-ш-ш — промълви той и плъзна ръка по дебелата, гъста плитка на тила й. Беше сплела косата си хлабаво и част от кичурите вече се бяха измъкнали. — Просто си разстроена от шока, но си добре. Нищо страшно не се е случило. Всичко свърши.
Нежните му ласки и успокояващият му тон я изпълниха с чувство на дълбока признателност. Признателност и още нещо. Ан притисна лице към голата му гръд. Кожата му бе гладка като фино кадифе. Едва сега тя си даде сметка, че Дом е почти без дрехи. Носеше само винено-червен, дълъг до коленете копринен халат. Краката му бяха боси. Ан затвори очи, за да не види нещо, което не бива да вижда.
Внезапно обаче се запита как така Дом се е озовал пред вратата на стаята й точно когато вътре бушуваше пожар, и вдигна поглед към него. Сякаш прочел въпроса в очите й, той каза:
— Четях долу. Библиотеката е точно под твоята стая. Чух шума, Ан. Божичко, помислих, че някой те е нападнал!
— Не беше така — отпаднало промълви Ан. Радваше се, че той е тук, при нея, въпреки че вътрешният й глас й подсказваше да бъде предпазлива.
Без да я пуска, Дом приседна на леглото и я притисна към себе си.
— Ш-ш-ш — повтори той — Всичко вече е наред, любима.
Любима. Думата накара сърцето й да трепне. Усети, че е в опасност — опасност, която нямаше нищо общо с пожара.
— Дом, мисля, че трябва да си вървиш — прошепна пресипнало тя. Но ръката й, свита в юмрук върху тънката коприна, покриваща плоския му, стегнат корем, се разтвори.
Мускулите под пръстите й се стегнаха още повече.
Ан вдигна бавно поглед нагоре. През разтворения халат се виждаше гладката му, здрава гръд. Стомахът под нея бе също толкова гладък и твърд.
Ан стисна здраво очи, шокирана от острата болка, пронизала собствените й слабини.
— Наистина ли искаш да си отида, Ан? — прошепна Дом, като обърна лицето й към себе си.
Тя отвори рязко очи. Сърцето й биеше лудо. Изведнъж осъзна, че копнее за тих пристан. Искаше й се да остане така, в прегръдките на Дом завинаги. Изглеждаше толкова естествено да бъде там. Да бъде с Дом. Миналото беше изчезнало, сякаш не бе съществувало никога.
Голямата му ръка галеше косата й, пръстите му бавно разплитаха плитката й. Погледът му срещна погледа й.
— Ан?
Ан долови въпросителния му тон, но не искаше да отговаря. Цялото й тяло беше изопнато, пламнало. Пулсът й препускаше като обезумял.
Как би могла да каже „да“, когато го желаеше тъй отчаяно?
Беше нощ за прегрешения. Черна, задушна, тиха. Въздухът псе още имаше тръпчив мирис. Из стаята танцуваха сенки.
Дом бе престанал да разплита косата й, но след като не получи отговор, след като тя не му каза да спре, продължи. Бавно.
Беше нощ, пълна с магия… нощ за влюбени.
— Ан — прошепна той, когато косата се спусна свободно — гъста, права, синкаво-черна — до кръста й. Погали я с длан. Трепереше. — Имаш прекрасна коса. — Очите му бяха златисти, сияйни, пламтящи.
Ан не можеше да отклони поглед от тях.
Дом хвана лицето й в шепи. Тя не помръдна, не се възпротиви. Разумът й бе излетял. Погледите и на двама им искряха.
Дом наклони глава към нея. Когато устните му докоснаха нейните, от гърдите й се изтръгна въздишка. Дълбока и тиха.
Миг по-късно Ан беше вече по гръб на леглото, а Дом бе отгоре й, впил огнени устни в нея.
Някъде много дълбоко в себе си тя знаеше, че ще съжалява за тази нощ. Но отказваше да мисли за това. Не сега.