Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Заедно с това е ясно, че двамата господиновци от Содом, които се гласели да се оженят за дъщерите на Лот, не са били обхванати от греха на мъжеложството; техният брак е бил толкова твърдо решен, толкова близко до осъществяването си, че „светият човек“ вече ги наричал свои зетьове. „Свещеният“ автор никъде е споменава, че зетьовете на Лот са били макар и леко засегнати от срамния грях, заради който содомчани загинали заедно с града си; те не са били в тълпата на содомчаните, които са искали да изнасилят ангелите. Библията, напротив, ни кара да мислим, че като порядъчни хора те са си били в къщи, тъй като Лот е ходил да ги събужда, за да ги отведе със себе си. При се това и те загинали наравно с другите.
Що се отнася до жената на Лот, трябва да се признае, че тя е заплатила много скъпо за състраданието, което я е накарало да се обърне към родния град. В града може би са останали родителите й.
Превръщането й в солен стълб се потвърждавало от някои юдейски и християнски писатели от първия век на нашата ера. Юдейският историк Йосиф Флавий в своята книга „Юдейски старини“ твърди, че той е видял стълба и че по негово време този стълб, е бил показван на всеки желаещ. Скептиците смятат, че местните евреи са можели просто да издялат фигура от сол и да казват, че това е жената на Лот. Намерени са много скулптури от сол, които са съществували дълго време. От друга страна, свети Ириней отишъл твърде далеч, твърдейки следното: „Жената на Лот не е тленна плът; оставайки завинаги във вид на солен стълб, тя продължава обаче да има своите обикновени женски очиствания.“ Тертулиан, бележит и много авторитетен сред католиците богослов, в своята „Поема за Содом“ твърди същото с не по-малка увереност.
Но всичко това не е било известно на римляните, когато стъпили в Палестина: когато завоювали Иерусалим, те нямали ни най-малко желание да отидат да зърнат чудноватия солен стълб, и то поради простата причина, че не е имало никакъв солен стълб. И нито Помпей, нито Тит, нито Адриан някога са слушали за Лот, за жена му, за двете му дъщери или за Авраам; и изобщо за някого от това благочестиво семейство. И сега онези, които се отправят на поклонение към библейските „светини“, не намират в околностите на Мъртво море никаква статуя — нито солена, нито от смола. Местните мюсюлмани не са се досетили да поставят нещичко, което би задоволило поклонниците. Но те показват на богомолците мамрийския дъб, под чиято сянка бог и двамата ангели са изяли цялото теленце и невероятно много хляб, масло и сметана.
Великият гръцки географ Страбон, живял в епохата, към която християнската легенда отнася раждането на Иисуса, е изучавал подробно Мала Азия и особено Палестина, която описва най-подробно. Специално той е изучил областта на Содом и край Мъртво море. Но той не говори нищо за соления стълб, който Йосиф Флавий уж бил видял няколко години след него. Това, което безпристрастният пътешественик Страбон описва, е много интересно.
Да цитираме Страбон: „Има твърде много основания да се смята, че тази местност е била опожарявана: опушени скали, много пукнатини, изпепелена земя, реки, които вонят отвратително, и навсякъде из околностите разрушени жилища. Всичко те кара да вярваш в онова, което местните жители разказват, а именно, че някога тук са се намирали тринадесет града със столица Содом. Но поради земетресение, изригвания на вулкани, а също тъй с потоци сернисти води езерото е погълнало тази страна и еднички само скалите са се запазили като свидетели на катастрофата. Някои от тези градове потънали, други били изоставени от жителите, които търсели спасение и се разбягали“ (Страбон, „География“ кн. XVI, гл. II). Това никак не прилича на разказите от книгата „Битие“: „Тогава господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от господа от небето.“
Струва си да се отбележи казаното в четиринадесета глава на книгата „Битие“: „А в долина Сидим имаше много смолени ями. И царете, содомският и гоморският, като удариха на бяг, паднаха в тях; а оставалите побягнаха в планините“ (ст. 10).
Библията сама признава, че почвата тук е била смолиста още преди катастрофата.
Още веднъж учените имат възможност да признаят, че и „божественият гълъб“ здраво се е надсмял над „свещения“ автор. Цялата природа на тази пустиня носи следи от някаква геологическа катастрофа, от която е пострадало всичко живо, ако там е живял някой. Тъй Мъртвото море, в което се влива Йордан, има повърхност 920 квадратни километра, 100 километра дължина и към 20 километра най-голяма ширина. Водите на река Йордан изцяло се вливат в безотточното Мъртво море. (Арабите го наричат Бахр-Лут.) Водата се изпарява, иначе няма как да се обясни къде отива тя при неизменното равнище на езерото. То е по-ниско от равнището на океана с 392 метра при максимална дълбочина почти 400 метра. Горещият и сух въздух при единственото по своя род налягане (793 метра) може да поглъща невероятно количество водни пари. Блатистите земни пластове наоколо, разпръснатите навсякъде маси смолисти вещества, честите земетръси — всичко това показва, че тази местност вероятно никога не е била обитавана. Органически живот в изненадващо соленото (до 26% сол) Мъртво море няма. Геолозите виждат тук една от най-дълбоките депресии на сушата, хлътване на земната кора почти на километър в сравнение с крайбрежието. Причината на тази депресия не е външна, а вътрешна.