Танцуващият с духове

Чакали бяха двайсетина минути на половин пресечка от кооперацията, където живееше Симони, в едно черно БМВ с развален радиатор. Парата се кондензираше по предното стъкло и се стичаше на бавни капки. Двамата бършеха непрекъснато стъклото със заглавната страница на „Билд“. Челото на таблоида гласеше „Турбо оргазми“ и беше придружено от снимка на брюнетка със съответното изражение.

Всичко това беше леко смущаващо, още повече че Юрген държеше да впечатли жената до себе си. Клара беше нова в СЗК. Какво ли си мисли? Първо радиатора, а сега тази турбо шафрантия! Разбира се, тя се правеше, че не забелязва, но… mein Gott! Накрая се отказаха, отвориха прозорците, загърнаха се в палтата си и замръзнаха.

Проблемът с днешната задача беше, че не знаеха как изглежда обектът. Разполагаха само с име (Бободжон Симони), адрес и телефонен номер. Колкото до възрастта на хер Симони, той можеше да е на двайсет години. Или на четиридесет. Или на шейсет. Можеше да е висок или нисък, дебел или слаб. Добре облечен и с брада. С изрусени кичури и гладко избръснат. Босненец или някой, който пътува с босненски паспорт.

Юрген не би могъл да се справи сам — просто нямаше как да е сигурен, че апартаментът е празен. Понякога хората не вдигаха телефоните си. Понякога стояха на тъмно и дремеха на дивана. Затова прибягваше до номера със Свидетелите на Йехова. Отиваш при вратата и чукаш три пъти. Ако ти отворят, връчваш на човека няколко брошури. А после започваш да приказваш за Свидетелите на Йехова и за края на света. В деветдесет процента от случаите вратата се тряскаше в лицето му и толкова. Но невинаги. След две бири Юрген с охота разказваше как обърнал в християнството член на Червените бригади.

Погледна часовника си. Четири и пет. Скоро щеше да се стъмни съвсем. Набра телефона в апартамента за трети път. И сега не отговори никой. Обърна се към Клара.

— Ще си пробваме ли късмета?

Тя изкриви лице.

— Хайде — каза той. Слязоха от колата.

Беше хубава жена, десетина години по-млада от Юрген и той държеше да се представи в най-добра светлина — и себе си и службата. СЗК — службата за защита на конституцията — беше елитна разузнавателна агенция, чиято основна задача беше проследяването на екстремисти — леви, десни и религиозни. Преди да постъпи при тях, Клара беше работила в криминалната полиция. СЗК беше нещо различно. По-секси някак.

Докато пресичаха улицата към кооперацията с наведени срещу дъжда и вятъра глави, на Юрген му хрумна, че повечето хора биха ги взели за социални работници с очуканите им куфарчета и вълнени палта. И това беше добре, защото изглеждаше съвсем на място. Социалните работници бяха за Кройцберг това, което бяха работниците в стоманодобивната промишленост за Рур.

Клара щеше да инсталира подслушвателното устройство, докато той търси компютър. Ако откриеше такъв, щеше да клонира хард-диска на лаптопа в куфарчето си. Всичко това не би трябвало да отнеме повече от десет минути, които, разбира се, щяха да им се сторят като часове. Винаги ставаше така.