Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Най-напред обаче трябваше да конструира миниатюрен модел на оръжието, за да го тества на терен. Трябваше също да определи цели, които са леснодостъпни и без засилена охрана. Не Белият дом, а язовирът „Хувър“. Не оперативния център в Шайенските планини, където се намира командването на военновъздушната отбрана, а мостът Голдън Гейт. Не Пентагонът, а… Калпепър.
Усмихна се при мисълта за щетите, които щеше да предизвика. Огромни, умело изчислени и абсолютно неочаквани, като гръм от ясно небе.
Работеше върху уравненията, когато чу викове откъм доковете. След минутка почукване на вратата потвърди догадката му.
— Хасан се радва да уведоми, че стачката свършила!
След четири часа бяха на път.
Спеше, когато корабът, преборил се успешно с бурното Черно море, наближи Одеса. Събуди го забавеният ритъм на двигателите. Пулсът му се беше синхронизирал с вибрациите им, затова когато ритъмът се забави, той скочи от леглото сякаш получил сърдечен пристъп.
Облече се бързо и излезе на палубата, хлъзгава от дъжда. Градът едва се различаваше зад пелена от гъста мъгла. Небето и морето се сливаха в сивкава вълна, нещо като моряшко затъмнение. Което беше разочароващо, защото Одеса, изглежда, беше интересен град. Според капитана, с когото Уилсън бе обядвал няколко пъти, на времето Одеса била най-голямото пристанище на Съветския съюз.
— Защото водата там е топла през цялата година — обясни капитанът. — В другите големи пристанища през зимата водата замръзва.
Без тласъка на двигателите корабът сякаш стоеше на място. Но тази неподвижност беше измамна. Зад кърмата ги следваше пътечка от стиропорени чашки и цигарени угарки.
Уилсън пристъпяше от крак на крак. Бо му беше оставил насърчително съобщение в кутията за чернови на общия им акаунт. Приятелят им в Одеса знаел за стачката на докерите в Истанбул и щял да нагоди плановете си според развитието на ситуацията. „Спокойно, пишеше Бо, всичко е наред.“
Същото си повтаряше и Уилсън, но не успяваше да прогони безпокойството си. Опипа с пръсти червената капсула, която Хаким му беше дал в Баалбек и която държеше под яката на ризата си. Капсулата съдържаше вещество, което причиняваше кислороден глад в телесните клетки. Бърз начин да умреш, вярно, но не неговият начин.
Бавно и спокойно той отлепи капсулата от яката си и я пусна през борда.
Одеса вече се виждаше ясно. Доковете бяха в самия център на града, централата на пристанищната администрация се помещаваше в грозна бетонна сграда и закриваше „стъпалата на Потьомкин“ отстрани.
Уилсън беше чел за прословутите стъпала в пътеводителя и нямаше търпение да ги види с очите си. Широко стълбище със сто деветдесет и две стъпала, спускащо се надолу към Черно море, архитектурно чудо, построено така, че да изкривява перспективата. Погледнати отдолу, стъпалата изглеждали невероятно стръмни — ефект, постигнат чрез постепенното стесняване, от двадесет и три метра в основата до тринайсет на върха.
Стъпалата бяха увековечени в сцена от филма на Айзенщайн „Броненосецът Потьомкин“. Във въпросната сцена царските войски откриват огън по мирното население на Одеса. Една майка пада. Бебешката количка полита надолу по стъпалата, минава като по чудо между проснатите трупове, а невинното дете вътре лети към смъртта си. Кръв се лее навсякъде. Хубав филм, помисли си Уилсън. Нямаше търпение да види това стълбище.
Транзитните визи бяха уредени и прикачени към паспортите им. Уилсън и телохранителите му слязоха по мостчето. Там ги чакаше кльощав мъж с жълтеникав тен, който се представи с името Сергей.
— Господин Белов моли да го извините. Не е в града и ще се върне чак утре. Дъщеря му има… — Намръщи се и раздвижи пръсти сякаш свири на пиано.
— Концерт? — подсказа Уилсън.
— Да! — съгласи се ентусиазирано Сергей. — Позволете ми — каза той и грабна куфара на Уилсън. — Насам.
След десет минути вече бяха минали през митницата с все картечните пистолети и всичко.
— Експресно обслужване — каза Халид и Зеро се изкиска.
Половин час по-късно се регистрираха в първокласния хотел „Константин“. Зеро и Халид бяха на седмото небе при мисълта, че ще прекарат цял ден в такъв хотел особено когато се разбра, че в стаята им има плейстейшън 2 с „Grand Theft Auto“.