Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Несъмнено — отвърна лекарят. — Но може да отнеме известно време. Костелив орех.
— Или пък не — каза Андреа. Бръкна в чантичката си, извади стъклена ампула и я подаде на доктора. — Използвали ли сте анектин досега?
Доктор Наджиб вдигна ампулата към светлината.
— В тази форма — не. Какво е активното вещество?
— Сукцинилхолин хлорид — каза Андреа.
Доктор Наджиб направи физиономия.
— В такъв случай смятайте, че познавам добре препарата. Използваме го в болницата. При трахеотомия и интубация. Улеснява вкарването на тръбата.
— И какво смяташ да правиш с това? — обърна се Банерджи към Андреа. — Да го успокоиш до смърт?
— Долу-горе — отвърна тя. — Работата е там, че когато прилагат сукцинилхолина в болница, пациентът е упоен. А аз искам доктор Наджиб да го приложи, докато нашият пациент е в съзнание.
Наджиб я зяпна.
— Сериозно! — възкликна той. — Но как ще го разпитате тогава? Тоест, можете да го питате какво ли не, но как очаквате да отговори?
— Е, прав сте, разбира се. Няма да е в състояние да говори. Но аз няма и да го питам нищо. Просто ще му кажа това-онова, а когато след няколко минути ефектът на сукцинилхолина отмине, той вероятно сам ще поиска да сподели с нас тайните си.
Банерджи я изгледа с вдигнати вежди, все едно казваше: „Ти луда ли си?“ После тръсна глава, сякаш да прочисти мислите си. Накрая попита:
— Какво, предизвиква болка ли?
— Не точно — каза Андреа.
— Това пък какво означава? — продължи Банерджи.
— Означава, че е неприятно, но не и болезнено. — Обърна се към доктора. — Не би било зле да имате машина сърце-бял дроб подръка… за всеки случай.
Докторът кимна и излезе от стаята.
Андреа се обърна към Банерджи. Със снишен глас, така че мъжът на масата да не я чува, тя каза:
— Доктор Наджиб ще му бие инжекция анектин. Действа бързо, така че…
— Но какво прави?
— Ами, причинява парализа. Прогресивна. След трийсет секунди мускулите на лицето изтръпват. После безчувствеността обхваща гърлото и гърдите. Диафрагмата се забавя и след минута-две спира напълно.
Банерджи обмисли казаното.
— Значи…
— Все едно се превръщаш в дърво. Усещаш как мускулите ти отказват, как цялото ти тяло отказва. Не можеш да дишаш, а адреналинът ти е ударил тавана. Изпадаш в дива паника, а не можеш да помръднеш. Като лош сън. Кошмар наяве.
Банерджи пребледня.
Андреа го удостои с една от блестящите си усмивки.
— Аверсивна терапия. Прилагане на неприятни стимули с цел да се изкорени лош навик. Нямах търпение да го изпробвам по време на разпит.
— Е, сигурно ще е интересно — измънка Банерджи. Изглеждаше притеснен.
Андреа тръгна към масата. Обектът лежеше по гръб със затворени очи. Личеше си, че не му е било лесно. Дясната му ръка беше шинирана, долната му устна се беше сцепила жестоко, смазана в зъба отдолу. Лявата му буза потрепваше конвулсивно, а с ноктите на лявата му ръка нещо не беше наред.
Андреа повдигна ръката да я огледа отблизо. Палецът си беше на мястото, с идеален маникюр. Но ноктите на показалеца и средния пръст липсваха, а на безименния и кутрето бяха почернели от кръв. Някой — Банерджи или Наджиб — беше забивал остри предмети под тях. Пусна ръката му и тя падна с тупване на масата. Хаким Мусауи я погледна, после побърза да отклони поглед.
— Трябва да поговорим — каза му Андреа. — Разбираш ли английски?
Той все така не я поглеждаше. Не каза нищо. Андреа повтори въпроса си на арабски.
Банерджи се приближи към масата.
— Всъщност английският му е доста добър — съобщи той. — Учил е в колеж към Калифорнийския щатски университет. Проверих. Талисман им е дивата котка. Вие дива котка ли сте, господин Мусауи? — Банерджи стисна счупената ръка на затворника, вперил поглед в разкривеното му от болка лице.
Андреа поклати глава и Банерджи пусна ръката. После Андреа се обърна с тих глас към затворника:
— Хаким, искам да ме погледнеш.
Никаква реакция.
Вратата на стаята се отвори и затвори зад нея. Доктор Наджиб приближи апарата на колелца до масата.
— Колко тежи според вас? — попита лекарят.
— Деветдесетина килограма — предположи Банерджи. — Бая голямо му е шкембето.
Докторът извади спринцовка.
— Значи шейсет милиграма.
Докато Наджиб подготвяше инжекцията, Андреа заговори с тих глас:
— Хаким, искам да ме слушаш внимателно. Аз съм офицер от американското разузнаване. А ти си затънал до ушите в лайна. Но мога да те измъкна оттук. Мога да сложа край на това. Стига да ми дадеш нещо. — Млъкна, после продължи: — Разбираш ли какво ти казвам?