Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Никаква реакция.
— Готов съм — обяви Наджиб, хванал спринцовката като пищов с дулото към тавана.
Андреа въздъхна и се отдръпна да му направи място до масата.
— Не беше необходимо да правим това — каза тя на Хаким. — Мога само да се надявам, че няма да се наложи да го повторим. Пак. И пак.
Мусауи се размърда. Банерджи притисна ръката му.
— Мирувай!
Докторът вкара иглата в ръката на затворника.
Андреа погледна часовника си. Разполагаше с шест минути. Една, докато сукцинилхолинът подейства. Две, докато мускулите откажат. Още две, докато обектът се задуши. И една, докато ефектът отмине.
Всичко беше въпрос на време.
Часовникът й беше ролекс, дамски модел, осемнадесеткаратово злато. Купи си го като подарък, когато я повишиха в шеф на местния филиал. Сега го гледаше с възхищение, докато секундната стрелка се движеше по циферблата, четвърт оборот, после още четвърт и още четвърт. Когато най-после вдигна очи от часовника, челюстта на Хаким беше започнала да се отпуска. Мускулният тик на бузата му беше изчезнал, а тревогата в очите му преливаше в паника.
Андреа произнесе името му с възхита и съжаление.
— Хаким, Хаким… не знам как си издържал толкова дълго. Явно си много смел човек. Но никой не може да издържи вечно. Никой.
Главата му се килна безжизнено настрани.
— Искам да сключа сделка с теб, Хаким. — „Три минути.“ — Но не знам дали ще мога. Работата е там, че не бих могла да ти помогна… освен ако ти не помогнеш на мен.
Анектинът вече вилнееше в кръвообращението му, изключваше вериги от невротрансмитери и обръщаше нервната му система с краката нагоре. Андреа посегна и обърна главата му, така че затворникът да я гледа в очите.
Странно. Не изглеждаше разтревожен. Напротив, приличаше на човек, който е издъхнал в съня си. Тя се вгледа в празните му очи — бяха кафяви, като рядка кал, оцъклени и кръвясали. Пълна противоположност на нейните.
Не беше нужно да си ясновидец, за да се досетиш какво става в главата му и през какво преминава той. Парализа, задушаване, паника. Човекът умираше отвътре навън.
— Знам, че в миналото си действал срещу Съединените щати. Колегите от ФБР много биха искали да си поговорите. Но не е там работата. — Говореше спокойно и тихо, търпеливо и бавно, така че обектът да попие всяка дума и да чака отчаяно следващата. — Това няма да те изкара оттук — продължи тя. — Единствено аз мога да те изкарам оттук. Никой друг. Нищо друго. И както казах, аз съм офицер от разузнаването. Не съм ченге. Така че утрешните новини не ме интересуват. — „Две минути и петнайсет секунди.“ — Ако ми съдействаш, след половин час ще те изведа оттук. А ако не… неприятно ми е да го кажа, Хаким, но ако не ми съдействаш, това тук ще продължи вечно.
Андреа отстъпи крачка назад и зачака търпеливо.
Но не се случваше нищо. Обектът не помръдваше. Беше го убила. А после гърдите му потръпнаха и Андреа си даде сметка, че е затаила дъх в очакване дишането му да се възобнови.
Погледна часовника си и видя, че е преценила съвсем правилно продължителността на речта си.
Изведнъж тялото върху масата се сгърчи. Продран звук като ръмжене излезе от гърлото на обекта, после и подобие на глас.
— Има един американец! — каза той. — Строи машина. — Изплюваше думите насечено, с паузи. — Казва, че…
— Какво?
— Казва, че ще го спре.
— Ще спре какво?
— Мотора.
— Какъв мотор?
— Мотора на света.
12.
Стачката на пристанищните докери продължи седем дни, седем дълги дни, като се има предвид, че Истанбул, с всичките му чудеса, беше толкова близо, че почти да го докоснеш. Ароматът на пържена риба и агнешко долиташе до тях откъм спирката на фериботите при Каракьой, където улични продавачи се трупаха да угодят на тълпите от пътници. Халид се пошегува, че можели да преплуват от кораба до брега. И навярно биха могли. Но не го направиха. Без входни визи за Турция бяха осъдени да останат на „Кралица Мармара“.
Затова Уилсън работеше. Ден след ден сядаше на бюрото в стаята си, включваше променливи в уравненията, които беше разработил в затвора, и преглеждаше бележките, които си беше нахвърлил, докато проучваше дневниците на Юри Чеплак край езерото Блед.
Един от проблемите, които още не беше решил, засягаше потока от фотони, който се появява, когато стоящата гравитационна вълна влиза във взаимодействие със своето електромагнитно съответствие при статично магнитно поле. След Тунгуския инцидент Тесла почти се вманиачил на тази тема. А в тетрадките на Чеплак имаше бележка, написана собственоръчно от Тесла, бележка, която превръщаше загадката в Богоявление. Тесла беше разрешил проблема! Сега Уилсън беше убеден, че ще може да фокусира лъча с максимална прецизност, след като включи в уравнението периодичната вибрационна честота на целта.