Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
Емили сви рамене. Вътре в пещта всичко бе тъмно, дървено и топло — също като в сауна. По рафтовете бяха наредени десетки гърнета, изработени от учениците. Учителят по грънчарство още не ги беше изпекъл, затова те все още бяха яркочервени и лепкави.
— Тук е много приятно — каза унесено Емили. Винаги бе харесвала земната, мокра миризмата на сурова глина. На един от рафтовете стоеше спираловидната ваза, която тя бе направила предишния срок. Тогава бе решила, че се е справила добре, но когато сега я видя, установи, че едната й страна е леко хлътнала.
Внезапно Емили усети как ръцете на Мая се плъзгат по гърба към раменете й. Тя я завъртя към себе си и носовете им се докоснаха. Дъхът на Мая както обикновено миришеше на бананова дъвка.
— Според мен това е най-сексапилната стая в цялото училище, не си ли съгласна?
— Мая — каза предупредително Емили. Трябваше да спрат… само че усещането от ръцете на Мая бе толкова приятно.
— Никой няма да ни види — възрази Мая. Тя погали сухата, изтощена от хлора коса на Емили. — Освен това вече всички знаят за нас.
— Това, което се случи вчера, не те ли притеснява? — попита Емили, като се отдръпна назад. — Не се ли чувстваш… омърсена?
Мая се замисли.
— Не особено. Освен това, изглежда, на никого не му пука особено.
— Точно това е най-странното — съгласи се Емили. — Мислех, че всички ще се държат много гадно — ще се заяждат или ще ми се подиграват. Вместо това… Внезапно станах ужасно популярна. Хората не ми обръщаха толкова внимание дори, след като Али изчезна.
Мая се ухили и погали Емили по бузата.
— Видя ли? Нали ти казах, че няма да е толкова зле. Не беше ли това добра идея?
Емили отстъпи назад. На фона на слабото осветление в пещта, лицето на Мая изглеждаше зловещо зеленикаво. Предишния ден тя я бе забелязала на пейките в басейна… но след като я бе потърсила по-късно, тя никъде не успя да я намери. Мая бе искала връзката им да бъде по-открита. Усети болезнено предчувствие.
— Какво имаш предвид под добра идея?
Мая сви рамене.
— Просто искам да кажа, че който направи това, всъщност доста улесни нещата.
— Н-но той нищо не е улеснил — заекна Емили, като се сети къде всъщност би трябвало да бъде в този момент. — Моите родители са вбесени от снимката. Трябва да посещавам една програма, за да им докажа, че не съм гей. И ако не ходя, те ще ме изпратят в Айова, да живея с леля ми Хелена и чичо Алън. Завинаги.
Мая се намръщи.
— А ти защо не им каза истината? Ти си си такава, това не е нещо, което може лесно да се промени. Дори и в Айова. — Тя сви рамене. — Миналата година казах на моето семейство, че съм бисексуална. В началото не го приеха особено добре, но вече се примириха.
Емили започна да обикаля напред-назад по гладкия под на пещта.
— Твоите родители са различни.
— Може би. — Мая се изпъна. — Знаеш ли какво? Откакто миналата година признах пред себе си и останалите… Оттогава се чувствам страхотно.
Очите на Емили инстинктивно се насочиха към змиеподобния белег на ръката на Мая. Беше й харесвало да се самонаранява — твърдеше, че само така може да се почувства добре. Дали нараняването на истинската й същност бе променило това?
Емили затвори очи и си представи ядосаното лице на майка си. Качването на самолета за Айова. Никога повече да не спи в леглото си. Родителите й да я намразят завинаги. Тя усети как се задушава.
— Трябва да направя каквото искат. — Емили фокусира погледа си върху топчето дъвка, което някой бе залепил върху лавицата в пещта. — Трябва да вървя. — Тя отвори вратата и пристъпи в класната стая.
Мая тръгна след нея.
— Почакай! — Тя улови Емили за ръката и когато тя се обърна към нея, очите й се впиха в лицето й. — Какво искаш да кажеш? Да не би да скъсваш с мен?
Емили погледна към стената на стаята. Над учителското бюро бе залепен стикер, на който пишеше АЗ ОБИЧАМ ГЪРНЕТА! Само че някои бе задраскал думата гърнета и бе нарисувал листче марихуана над удивителния знак.
— Роузууд е моят дом, Мая. Искам да остана тук. Съжалявам.
Тя започна да се промъква между съдовете с глазура и грънчарските колела.
— Ем! — извика Мая зад гърба й. Но Емили не се обърна.
Тя излезе през страничната врата, която водеше право към вътрешния двор на училището, като се чувстваше така, сякаш току-що бе направила най-голямата грешка в живота си. Дворът бе празен — всички бяха на обяд, — но Емили можеше да се закълне, че за секунда е мярнала някой на покрива на камбанената кула на „Роузууд дей“. Фигурата имаше дълга руса коса и държеше бинокъл пред очите си. Приличаше много на Али.