Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
— Мислех, че знаеш.
— Нямах никаква представа — прошепна тя.
На надгробния камък бе написано само името на Али. Никакви любима дъщеря или превъзходен играч на хокей, или пък най-красивото момиче в Роузууд. Дори не бяха отбелязани денят, месецът и годината на смъртта й. Може би просто защото никой не знаеше точната дата.
Тя потрепери.
— Мислиш ли, че трябва да кажа нещо?
Шон сви розовите си устни.
— Когато посещавам гроба на мама, понякога казвам по нещо.
— Какво например?
— Ами съобщавам й как вървят нещата. — Той погледна настрани и се изчерви. — Отидох след бала. Разказах й за теб.
Ариа също се изчерви. Тя погледна към надгробния камък, но се почувства неловко. Не й бе присъщо да разговаря с мъртъвци. Не мога да повярвам, че си мъртва, помисли си тя, без да може да го произнесе на глас. Стоя си тук, гледам гроба ти и все още ми се струва нереално. Така искам да знам какво се е случило. Дали убиецът все още е тук? Дали А. казва истината?
Дааа — Ариа можеше да се закълне, че чува някакъв далечен шепот. Звучеше като гласа на Али.
Тя се замисли за съобщението на А. Някой иска нещо, което принадлежи на Али — и я бе убил заради това. Какво бе то? Всички искаха по нещо от нея — дори най-добрите й приятелки. Хана искаше нейната индивидуалност и, изглежда, си я бе присвоила, след като Али изчезна. Емили бе обичала Али повече от всички — наричаха я „Убиец“, като личния питбул на Али. Ариа искаше способността на Али да флиртува, нейната красота, нейната харизма. А Спенсър винаги ревнуваше от нея.
Ариа се загледа в оградената площ, която щеше да бъде гроба на Али и зададе въпроса, който бавно се бе формирал в съзнанието й: За какво, всъщност, се борехме, момичета?
— При мен не се получава — прошепна след малко тя. — Да тръгваме.
Тя погледна за последен път бъдещия гръб на Али. Когато му обърна гръб, пръстите на Шон се сплетоха с нейните. Известно време повървяха тихо, но някъде по следата на пътя към изхода Шон се спря.
— Зайче — каза той, като посочи към една животинка на поляната. После целуна Ариа по устните.
Устата й се изви в усмивка.
— Получих целувка само защото си видял зайче?
— Аха — Шон игриво я побутна. — Това е същото като да удариш някого, щом видиш фолксваген бийтъл. При нас може да са целувки — и зайци. Това да бъде нашата игра.
— Нашата игра? — подсмихна се Ариа, като реши, че той се шегува.
Но лицето му остана сериозно.
— Нали се сещаш, само за нас. Добре, че е свързана със зайците, защото в Роузууд е пълно с тях.
Ариа се страхуваше да се пошегува с него, но наистина — тяхната игра? Това й приличаше на нещо, което Дженифър Татчър и Дженингс Силвър биха направили. Дженифър и Дженингс бяха заедно още преди Ариа да замине за Исландия в края на седми клас. Бяха известни просто като Двете Дж или Дж-тата, и към тях се обръщаха така дори поединично. Ариа не искаше да бъде Дж.
Докато гледаше как Шон минава пред нея и отива при велосипедите, деликатните косъмчета на врата й настръхнаха. Сякаш някой я наблюдаваше. Но когато се обърна, видя само една грамадна черна врана, която бе кацнала на надгробния камък на Али. Враната я погледна, без да мига, след което разпери крила и отлетя към дърветата.
18.
Четвъртък сутринта доктор Евънс затвори вратата на кабинета си, настани се в коженото си кресло, спокойно скръсти ръце и се усмихна на Спенсър, която седеше срещу нея.
— И така. Чух, че вчера си имала интервю и фотосесия за „Сентинъл“.
— Точно така — отговори Спенсър.
— И как мина?
— Добре. — Спенсър отпи една глътка от двойното си кафе лате. Интервюто наистина бе минало добре, въпреки всичките притеснения на Спенсър — и заплахите на А. Джордана само загатна за есето, а Матю й бе казал, че снимките са станали страхотни.
— Как се отнася сестра ти към това, че ти си в центъра на вниманието? — попита доктор Евънс. Когато Спенсър въпросително повдигна вежди, доктор Евънс сви рамене и се наведе напред. — Някога мислила ли си, че може би ти завижда?
Спенсър загрижено погледна към затворената врата на доктор Евънс. Мелиса седеше на дивана в чакалнята и четеше списание „Пътешествия и свободно време“. Тя отново си бе взела час веднага след сеанса на Спенсър.