Мис Съвършенство

Джордана се намръщи.

— Това всъщност бе първият сезон. — После се обърна към Спенсър и сви блестящите си червени устни. — И така, госпожице финалист. Искаме да наблегнем на това колко си фантастична, умна и чудесна, но искаме да бъде и забавно, естествено. Ти си номинирана за есе по икономика — което е свързано с бизнеса, нали? Мислех си фотосесията да бъде като пародия на „Чиракът“3. Снимките просто трябва да крещят Спенсър Хейстингс, ти си наета. Ще бъдеш облечена в елегантен черен костюм, ще седиш зад голямо бюро и ще казваш на някой човек, че е уволнен. Или нает. Или че искаш да ти приготви мартини. Няма значение.

Спенсър примигна. Джордана говореше ужасно бързо и жестикулираше хаотично с ръце.

— Бюрото в кабинета ми може да свърши работа — предложи господин Хейстингс. — Намира се надолу по коридора.

Джордана погледна към Матю.

— Искаш ли да го погледнеш? — Матю кимна.

— А аз имам черен костюм, който мога да й заема — обади се Мелиса.

Джордана измъкна своя блекбъри от калъфчето на кръста си и трескаво започна да набира някакъв номер.

— Няма да е необходимо — промърмори тя. — За всичко сме се погрижили.

Спенсър седна на дивана във всекидневната. Майка й хукна на пейката пред пианото. Мелиса се присъедини към тях, като седна на стола до античната арфа.

— Толкова е вълнуващо — изгука госпожа Хейстингс, като се наведе напред, за да отметне няколко кичура от лицето на Спенсър.

Спенсър трябваше да признае, че й харесва хората да се суетят около нея. Това се случваше толкова рядко.

— Чудя се какво ли ще ме пита — промърмори тя.

— О, най-вероятно за интересите ти, за обучението — пропя госпожа Хейстингс. — Не забравяй да споменеш за онези лагери, на които те пращах. Помниш ли как започнах да ти преподавам френски, когато беше на осем години? Така премина направо във второ ниво, когато в шести клас започнахте да учите френски.

Спенсър се изхили в шепата си.

— Мамо, в съботния брой на „Сентинъл“ ще има и други материали. Няма да съм само аз.

— Може да те попита за есето — равно изрече Мелиса.

Спенсър й хвърли подозрителен поглед. Мелиса спокойно разглеждаше някакъв брой на „Таун енд кънтри“, а лицето й не изразяваше нищо. Дали Джордана наистина щеше да я пита за есето?

Бриджит връхлетя в стаята с валсова стъпка, като буташе голяма стойка на колела, която бе пълна със закачени дрехи в найлонови пликове.

— Започвай да ги вадиш и виж дали нещо ще ти хареса — каза тя. — Трябва да изтичам до колата и да донеса обувките и аксесоарите. — Тя сбърчи нос. — Един асистент щеше да ми дойде добре.

Спенсър прокара ръце по найлоновите пликове. Те бяха поне двайсет и пет.

— Всичко това е предназначено за малката ми фотосесия?

— Джордана не ти ли каза? — Сивите очи на Бриджит се разшириха — Управителният директор страшно хареса историята, особено когато се оказа, че си местна. Ще те сложат на първа страница!