Мис Съвършенство

В сряда следобед Хана бе седнала да обядва на дървената маса на тераската в кафенето, която се издигаше над игрището на „Роузууд дей“ и езерото с патенцата. В далечината се забелязваше планината Кейл. Кристалночисто синьо небе, никаква влажност, аромат на листа и чист въздух навсякъде. Идеална обстановка за идеалния подарък от Хана за Мона — сега оставаше само Мона да се появи. Предишния ден Хана не можа да размени нито дума с нея докато пробваха роклите с цвят на шампанско на Зак Позен в „Сакс“ — не и когато Наоми и Райли се мотаят край тях. Предишната вечер се бе опитала да се обади на Мона, за да поговорят, но тя й бе казала, че учи сериозно за контролното по немски. Ако се издънеше на него, с купона за рождения ден бе свършено.

Както и да е. Мона щеше да пристигне всеки момент и двете щяха да си наваксат всяка изпусната минута. Ами вчерашното съобщение на А., че на Мона не трябва да се вярва? Какъв блъф! Мона сигурно все още й е ядосана заради недоразумението с Приятелницата, но едва ли би развалила другарството им заради това. Нищо, подаръкът на Хана щеше да оправи всичко. Така че няма да е зле Мона да побърза, преди да е изпуснала всичко.

Докато Хана чакаше, тя прегледа входящата си поща. Беше програмирала телефона си да пази всички съобщения, докато не бъдат изтрити ръчно, така че есемесите, разменяни някога с Алисън, все още стояха там. В повечето случаи Хана не обичаше да ги чете — натъжаваше се твърде много, — но днес, незнайно по каква причина, тя реши да ги прегледа. Откри едно съобщение от първи юни, няколко дни преди Али да изчезне.

Опитвам се да уча за изпита по здравеопазване, беше написала Али. Цялата съм нерви.

Защо? — бе отговорът на Хана.

Али: Не знам. Може би съм влюбена. Ха-ха.

Хана: Ти влюбена? В кого?

Али: Шегичка. Мамка му, дойде Спенсър. Иска да тренираме хокей. ОТНОВО.

Откажи й, бе отговорила Хана. Кого обичаш?

На Спенсър не може да се откаже, бе възразила Али. Тя може да те нарани.

Хана се втренчи в яркия екран на своя блекбъри. Навремето сигурно щеше да се засмее. Но сега гледаше на старите съобщения с друго око. Есемесът на А. — че някоя от приятелките на Хана крие нещо — я беше изплашил. Възможно ли бе Спенсър да крие нещо?

Внезапно Хана си припомни нещо, за което не се беше сещала много отдавна: няколко дни преди Али да изчезне, петте бяха отишли на организираното от училището колективно посещение на театър — да гледат „Ромео и Жулиета“. Седмокласниците, които бяха пожелали да отидат, не бяха много — всичките останали бяха гимназисти. Всъщност почти всички от по-големите класове на „Роузууд дей“ бяха там — по-големият брат на Али, Джейсън, сестрата на Спенсър Мелиса, Иън Томас, Кейти Хафтън, приятелката и Али от отбора по хокей на трева, и Престън Кан, един от братята Кан. След края на пиесата Ариа и Емили се скриха в тоалетната, Хана и Али седнаха на каменната ограда и започнаха да си ядат сандвичите, а Спенсър изтича при госпожа Диланси, учителката по английски, която стоеше при учениците си.