Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Ами острието е някъде в Близкия изток и… това е — каза Нина. — Мисля, че трябва да отидем там и да говорим с някой, който познава местната история, както предложи Ставрос.
— Не мисля, че в Йордания ще имаме проблеми да открием онова, което ни е нужно — каза Мичъл. — Обаче Сирия ще бъде по-голям проблем. Не са ни особено големи почитатели.
— Но ние изпълняваме мисия на АСН, не на Америка — напомни му Чейс.
— Според мен няма да има особено значение — отвърна печално Нина. — Напоследък между Сирия и ООН имаше доста несъгласия — само преди две седмици беше отказано разрешение на един археологически екип да влезе в страната.
— Тогава нека просто се надяваме мечът да се окаже в Йордания — каза Чейс. — Но ако не е, и като ни знам късмета, сигурно ще се окаже така, мога да ви вкарам в Сирия по втория начин.
— Предполагам, че и там имаш интересни познати — изразително го погледна Нина.
Чейс пусна самодоволна потайна усмивка.
— Намират се.
— Обзалагам се, че са привлекателни жени.
Този път усмивката беше само самодоволна.
— Възможно е.
— Какво, нима една красива жена не ти е достатъчна? — попита Мичъл, като посочи Нина. — Човече, на това му се вика алчност! — Преди Чейс да успее да отговори, той продължи: — Добре, ако научим историята за живота на този Мохамед Явар, има вероятност да открием едното парче от меча. Ами другото парче, дръжката? Щом руснаците разгадаят записките на Руст, те ще разполагат с указания за нейното местонахождение, докато ние няма да имаме нищо.
— Все ще има нещо — рече Нина. — Бернд ми каза, че е разговарял със собственика на мястото, където се предполага, че се намира парчето. Някъде „близо до дома“ — близо до Мюнхен, предполагам. Така че сигурно има някаква връзка между Коронея и Германия. — Тя изведнъж забеляза, че Чейс се е излегнал назад в стола си и отново се хили самодоволно. — Какво?
— Аз знам каква е връзката — отвърна той.
— Каква е?
— Първо искам да ми кажеш колко съм велик.
— Еди!
— Стига де, няма да боли. Поне кажи колко съм добър в леглото.
— Еди! — Тя го плесна по ръката и погледна смутено към Мичъл.
— Добре де, добре — изръмжа Чейс, изправи се и посочи към площада. — Виждате ли този паметник?
Нина видя скромна плоча от прашен черен камък, надписана с гръцки букви и Звездата на Давид на върха.
— Прилича ми на еврейски паметник.
— Такъв е. Елате. — Той прекоси площада, последван от Нина и Мичъл. Когато се приближиха, Нина видя, че на паметника са изсечени към двайсетина имена и една година: 1944. — Може да нямам научна степен, но съм запознат с историята — с военната поне. — Те се спряха пред черната плоча. — През войната гръцките острови са били окупирани от нацистите и към тукашните евреи те се отнасяли по същия начин, както навсякъде другаде… откарвали ги на места като Аушвиц. Но не са транспортирали само хора — обикновено ограбвали всичко ценно, до което могат да се доберат преди съюзниците да ги изритат оттам. Ето я вашата връзка.
— Смяташ, че нацистите са отнесли острието? — попита Мичъл.
— Защо не? Това съвпада с историята, която Руст е разказал на Нина.
— Като историк Бернд се занимаваше и с това — сети се Нина. — Но разбира се! Той вече е разполагал с необходимата информация. Нацистите са си водели отчет за всичко. Германското правителство все още пази тези архиви — по дяволите, досега вече сигурно са дигитализирали всичко! Просто трябва да открием нещо, свързано със замъка — тя погледна към крепостта в другия край на селото, — и да тръгнем оттам, да разберем какво има в южна Германия.
Мичъл мислеше.
— Можем да получим достъп до германските архиви чрез Държавния департамент. Ще използваме сателитната връзка на самолета.
Нина отново погледна към паметника, след което се обърна към Чейс впечатлена.
— Хайде де, кажи го — ухили се широко той.
— Добре де, признавам — бива си те доста. Понякога…
Компютърът на борда на гълфстрийма разкри информацията по-бързо, отколкото Нина се беше надявала. Германската правителствена база данни очевидно оперираше изключително ефективно.
— Чак да не повярваш — каза тя, докато показваше откритията си на Чейс и Мичъл. — По време на войната замъкът на Петер е бил използван за щабквартира на местните есесовци. Затова после е трябвало да бъде реставриран — съюзниците и местните партизани са го обстрелвали по време на атаката. Но комендантът от СС вече бил напуснал острова и, изглежда, си е тръгнал с много повече багаж, отколкото когато пристигнал. Възможно е да е взел меча със себе си.