Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Джек облиза устни и съжали, че не може да избърше потта от челото си.
Сякаш прочел мислите му, Перес се обади:
— Какво ли ще е този път?
Джек погледна проследяващата мрежа. Перес се намираше на югозапад от него.
— Първо ще навлезем в безжизнена местност — започна да обяснява. — Вятърът ще носи ситен пясък. След това ще видим първите неголеми дюни. Стигнем ли отвъд тях, Роби, ще престанеш да си въобразяваш, че си на туристически излет.
Някой се разсмя. Джек добави:
— Не искам да се бавите заради събирането на трофеи. Един дракски труп е достатъчен и аз ще го нося. Всички да се концентрират върху прочистване на района. Взривим ли арсенала, изчезваме.
— Тъй вярно, сър — отекна вълна от гласове.
— Нечии индикатори да показват червено?
— Не, сър.
— Добре.
Джек наистина бе доволен, че никой не бе изразходвал докрай запасите си от енергия. Иначе щяха да са обречени в парализираните си костюми. По принцип младите неопитни бойци често неконтролируемо изчерпваха енергийните си запаси. Но засега хората му се справяха чудесно.
— Сър, песъчинки във вятъра.
— Започва се — обяви Джек и за всеки случай провери своите индикатори. — Дайте знак, когато стигнете първите пясъчни петна. Всички подразделения, всички сектори, слушайте внимателно. Когато Перес подаде команда, искам да съберете редиците. Ако енергораниците ви са изчерпани, хвърлете ги. Трябва да сте подвижни и свирепи. Ясно?
Отново същият хор от гласове потвърди.
Десет минути по-късно пресипналият глас на Перес отекна в слушалките. Джек така и не чу какво казва, защото вече тичаше напред, бързайки да се събере с останалите, преди да щурмуват цитаделата.
Долови стреснати викове, докато драките изскачаха иззад храсталаците или излизаха от дюните, където се бяха окопали. Рицарите вече изкачваха последното било от нормална стралианска почва. Редицата на драките трепна за миг, после поддаде. Джек не виждаше какво става зад дюните, но се надяваше след няколко часа да се съберат с Перес, който би трябвало да се приближава от другата страна.
Без да прекъсва стрелбата, Джек крачеше напред, разсичаше линията на противника, а обувките му нанасяха не по-малко поражения, отколкото лазерните оръжия. Един от лазерите в лявата ръкавица засече и прегря, опарвайки болезнено пръстите му. Джек изруга и извади лазерната пушка от раницата. Пазеше я за финалната атака, но сега вече нямаше значение. Днес нищо не можеше да го спре. Забеляза, че Роулинс го следва, и в този миг недалеч пред тях се показаха първите бойци от Синьо крило. За миг го заслепи лазерен огън, докато изпод земята изскачаше поредната вълна драки.
Телата им хрущяха, когато стъпваше върху тях. От зейналите рани бликаше жълтеникава течност и полепваше по бялата броня. Скоро и тя щеше да се слее с цветовете на околния пейзаж. Бронята, създадена за изтребване на драки. Още една битка, която предстоеше да спечели. Джек вече не се съмняваше в това.
Не се усъмни дори тогава, когато земята се разтвори под краката му и той полетя надолу в мрака.
16.
— Дявол го взел, командире!
От силния звук и рязката промяна в налягането тъпанчетата му изпукаха. Преди да се удари в земята, Джек успя да задейства реактивните двигатели. Въпреки това се приземи с такава сила, че флексобрънките изскърцаха жалостиво. Все едно беше паднал в пропаст. Още по-неприятна беше реакцията на Фантом — съществото се бе вкопчило отчаяно в съзнанието му. Завладя го необуздана паника. Въздухът едва преминаваше през здраво стиснатите му устни, докато се бореше да си възвърне контрола върху ума. Фантом постепенно отпусна хватката си и Джек незабавно изключи осветлението в костюма, за да не издаде на противника своята позиция.
„Нищо не виждам, господарю.“
— Успокой се, Фантом. Остави на мен. — След това каза в микрофона: — До всички. Пропаднах в една от катакомбите. Може да е естествена пещера или да е дело на драките. Един-двама доброволци да ме последват, останалата част от Синьото крило да продължи напред. — Опитваше се да говори с нормален, спокоен тон, за да не предизвика паника.
— Ах… командире?
— Да, Роулинс?
— Какво очаквате да срещнете долу?
Джек се засмя напрегнато.
— Вероятно, лейтенант, цяла тълпа свирепи драки. От друга страна, ако са излезли да ви пресрещнат, възможно е да извадя късмет. — Паниката на Фантом бързо утихваше. Джек се огледа в опит да се ориентира. За първи път съжали, че не носи един от новите костюми със звукови детектори. И неговият бе оборудван с такъв, но беше поставен допълнително и Джек все още не бе имал възможност да го изпробва.