Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Свален боец! Свален боец! — изкрещя някой в предавателя.
— Роулинс, Гарнер, Перес. Докладвайте за жертви.
Обади се младежки глас.
— Тук Саймънс, командире. Свалиха Джо Хенклей. Имаше проблеми още при приземяването. Някаква повреда в костюма… опитваше се да я отстрани…
— Добре, Саймънс. Благодаря за информацията. Бъдете нащрек. — Джек отново втренчи поглед в екрана, очаквайки да види някакво движение. И не остана разочарован. След две секунди вече беше твърде зает, тъй като неравната, покрита с гъста зеленина местност и хълмовете изведнъж загъмжаха от драки.
Фантом запя своята победна песен, Джек откри огън, сетне хукна назад, отново спря и стреля, и пак се затича. Видя, че един от драките пада, но не забави ход, примамвайки ги към редицата войници, които ги очакваха в указания сектор. Фантом ревеше неодобрително, но когато най-сетне Джек се изравни с Роулинс и останалите Рицари и отвърна заедно е тях на огъня, замлъкна удовлетворен.
Насочил и двете си ръкавици към врага, Джек бълваше фонтани от огън. Още един драк падна, но на мястото му се появиха дузина, хвърляйки се стремглаво напред.
— Майчице мила! — промърмори Роулинс. — Нищо ли не може да ги спре?
— Само това — отвърна Джек и пръсна главата на водача. Искаше се точен изстрел в основата на маската. Трудно, но не невъзможно попадение. Джек отсече краката на трима драки, преди да извика: — А сега, напред!
Фантом изкрещя от удоволствие, когато Джек се понесе право срещу драките, прескочи предната им линия и се озова зад нея, всявайки хаос в редиците.
Съдейки по разговорите в ефира, хората му бяха преодолели първоначалното си стъписване. Той реши, че е време за кратки инструкции.
— Не хабете напразно енергия. Сега, след като знаете какво представляват, старайте се всеки изстрел да е на месо.
— Божичко, командире, тези чудовища не отстъпват — обади се с приглушен глас Гарнер.
— Така е. Но ние също не го правим. Помни, Гарнер. Тук сме, за да им покажем кой е по-силният. Нека следващия път, когато решат да воюват с нас, си помислят добре.
Той премина към единични изстрели, докато противниковите редици съвсем се разредиха.
Когато всичко приключи, зададе в локатора първоначалното местоположение и пое по предварително уточнения маршрут. Пред и зад него, разпръснати на неголямо разстояние, хората му направиха същото.
Трети ден. Устата му беше пресъхнала, гърдите му бяха мокри от пот, която се стичаше надолу към панталоните. Подплатата, тайното убежище на Фантом, бе залепнала за гърба му, поглъщайки топлина и влага.
Драките се държаха различно. Биеха се по-свирепо, отколкото по време на Пясъчните войни. Бяха си взели поука от тогавашните поражения.
Но същото бе сторил и Джек.
Загуба от дванайсет процента не беше толкова голяма. А ето че вече се намираха съвсем близо до целта. Като съдеше по атаките, с които ги пресрещаха, Джек предположи, че е бил прав за местонахождението на гнездата и на оръжейния арсенал. Успеят ли да ги взривят, корабът майка ще напусне околния космос. От известно време Уайтхед си играеше на криеница с дракския кораб, без да предприема сериозни маневри, но по този начин лишаваше наземния противник от въздушна поддръжка. Дотук добре.
Съжаляваше само, че не разполагаше с някои от най-опитните си бойци. Ласадей например или Травелини. Да се командват неопитни и неучаствали в бой войници се оказа по-трудно, отколкото бе очаквал. Гласът му бе предрезгавял от непрестанните команди, а по някое време тази сутрин Фантом го бе уведомил, че запасите от вода са на привършване. Старият костюм явно се бе обзавел с пробойна и въпреки аварийния режим, в който действаше рециклаторът, костюмът губеше влага.
С пресъхнало гърло бе още по-трудно да издава заповеди. На всичко отгоре бойците се бяха разпръснали на голяма територия, а Джек бе единственият ветеран с опит от подобна война. Другите бяха наемници, разбира се, участвали в различни акции, но не бяха привикнали на дисциплина и взаимодействие.
Въпреки това се бяха справили добре. Джек се гордееше с тях. Всеки момент водещото Червено крило щеше да стигне до първите пясъци и да затвори кръга. След това под водачеството на Перес Синьото и Зеленото крило щяха да се врежат в най-гъстата отбрана на драките, които щяха буквално да изскачат изпод земята, за да защитят своя команден център. Малко оставаше до този момент.