Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Вибрациите отгоре утихнаха. И тримата спряха едновременно.
— Сигурно са влезли в бой — рече Джек, докато се ослушваше. — Хайде, че ще изпуснем забавлението. — И отново закрачи напред. Беше почти сигурен, че тунелът, който бяха избрали, ще ги изведе право в гнездото на драките.
Амбър спря пред входа на тунела. Сърцето й лумкаше като полудяло. Битианските татуировки, доскоро съвсем избледнели, сега отново сияеха и пареха кожата й.
— О, божичко — промърмори тя гласно, защото Денаро бе изостанал назад. — Чувствам се като божество. — Размърда се вътре в костюма, без да обръща внимание на издатините, които я притискаха.
Денаро я настигна задъхан. Черната му коса бе щръкнала.
— Госпожице! — извика, сякаш не очакваше да го чуят от вътрешността на костюма. — Добре ли сте?
— Чудесно. Не крещи, че ще ни чуят.
Пребледнялото му лице се изкриви в намусена гримаса.
— Госпожице, виждал съм как някои новобранци си патят от непознаването на костюма. Няма да е зле първо да ви обясня някои неща.
— Не забравяй, Дени, момчето ми, че сега аз съм мозъкът, а ти — мускулите — отвърна тя насмешливо. — Накъде да насоча тази купчина скрап?
— Полосата с препятствия е натам.
Чувствайки се неуязвима, тя се затича в указаната посока.
Джек първи забеляза светлинката в далечния край на тунела.
— Използвайте всичко, с което разполагате, момчета — нареди той на Роулинс и Арон. — Включително и подметките. Газете тези, които не успеете да простреляте. И не им позволявайте да ви смъкват раниците, пушките тепърва ще ви дотрябват. Хайде — той размаха своята, — да разбутаме гнездото на стършелите.
Преодоляха последните петдесет метра с няколко скока. Тримата едновременно нахлуха в подземното гнездо на окупационните дракски сили, събаряйки прозрачните прегради и без да обръщат внимание на висящите от тавана пашкули. Арон извика отвратено, когато един от тях се люшна и го блъсна в шлема.
— Ох, по дяволите! — изкрещя той. — Това беше част от Филдинг!
Ролуинс се наведе, след като един от драките сграбчи останките от трупа на убит техен събрат и го запрати към него.
— Как изобщо го позна?
— По татуираната космата ръка, дявол го взел! Какво е това?
Сторм крачеше между труповете и тъпчеше всичко, покрито с хитинова броня и опитващо се да мърда.
— Ще ти кажа нещо, Арон! — подхвърли Джек. — Драките не събират трофеи. Това е килерът им с припаси. — Тъй като Арон нададе сподавен вик, побърза да добави. — Продължавай напред, момче! И се оглеждай внимателно. Ето, двама отдясно!
Драките, които им преграждаха пътя, бяха невъоръжени и изплашени. Но от далечния коридор се задаваше друга група, с брони и оръжия. От безредната стрелба, която откриха, пострадаха повече невъоръжените драки, отколкото някой от тримата Рицари.
Джек бръкна в раницата си, извади две гранати, освободи ги от шплентовете и ги запокити далеч пред себе си. От ударната вълна микрофоните му за миг изключиха и той потъна в тишина. Още няколко подобни взрива му подсказаха, че Арон и Роулинс бяха последвали примера му.
Отдели един кратък миг, за да се ориентира. В дима пред него се размърдаха тела и Джек откри огън.
— Роулинс, Арон, пробийте си път и застанете до мен!
— Какво?
— Използвайте гранати и реактивни двигатели, за Бога! Още сега!
— Да, сър! — извикаха те, докато Джек оглеждаше входа на тунела, в очакване да се появят още нападатели.
Стига, разбира се, да му бе останала достатъчно енергия, за да ги спре.
От тавана се посипа прах, който изпълни пространството около него. Драките, които нахлуваха в тунела, спряха за миг. После затракаха с челюсти, размахаха оръжия и се хвърлиха напред.
Джек се засмя. Изглежда, отдавна не бяха виждали доминионски Рицари.
17.
— Трябва да си горд с нашето момче — заяви Пепус и се завъртя в креслото. — Поднесе ни решителна победа.
Баадластър изкриви устни, сякаш в момента го пробождаше силна болка. Прекоси няколко пъти стаята, после се обърна към императора.
— Така е — призна неохотно. — А сега съдбата на Стралия ще бъде решена бързо в Апелативния съд. Колкото по-скоро бъде освободена за колонизиране, толкова по-успешно ще можем да се защитаваме. Или забравихте, че тя също ви принадлежи?