Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
„Остаряваме, господарю.“
— Не и аз — отвърна Джек засмяно. — Само ти.
„Може би — гласът бе слаб, едва доловим. Дали Фантом не черпеше от енергията, съкращавайки времето за действие? — Студено е.“
— И тъмно — добави Джек. Той млъкна, забелязал, че кухината се разширява отпред. Имаше разклонение и един от пътищата водеше надолу. Реши да поеме по него. Берсеркерът подкрепи вяло избора му.
Две последователни тупвания зад гърба му потвърдиха, че доброволците са пристигнали. Когато погледна в задния монитор, установи, че единият от тях е Роулинс. Вторият беше новобранец на име Арон — къдрокос веселяк с невинни сини очи, които гледаха дяволито. Но Джек не бе виждал друг да владее толкова добре костюма като него. Арон отдаде лениво чест, преди да огледа подземието. И той като Джек затъмни осветлението на костюма.
Роулинс бе като бледа сянка в мрака. Визьорът му засия за миг, сетне угасна. Джек не би могъл да поиска по-добро подкрепление.
Сякаш си погълнат целия, мислеше си Амбър, докато се пъхаше в светлобежовия костюм. Вътре миришеше малко неприятно и тя сбърчи носле.
Денаро стоеше край нея със зачервено лице.
— Няма устройство за отделяне на урината при… ах… някой като вас.
Амбър го погледна над ръба на яката, докато затваряше една по една закопчалките. Мъжът се извисяваше над нея, сигурно беше по-едър и от Джек.
— Не се притеснявай, Ден. Не смятам да прекарам вътре целия ден… нали?
— Ами… да — пристъпи неспокойно от крак на крак Скиталецът.
Амбър махна с ръка.
— Не се безпокой, Ласадей няма да ни намери. Пък и имаш разрешение за допълнителни упражнения.
— Само внимавайте… да не повредите нещо.
— Ще ти го върна след минутка. Ела, придружи ме в тунела. — Амбър напъха крака в крачолите, нагласи ръцете си в ръкавиците, където металната мрежа мигом се притисна към кожата, и размърда пробно ръка. „Все едно посочвам някого с пръст“ — помисли. Спомни си, че и друг път бе влизала в костюм, но тогава вътре бяха Джек и Фантом и обстоятелствата бяха извънредни. Сега бе съвсем различно. Завладя я усещането за сила.
— Имам ли захранване? — попита тя и насочи пръста си към стената. Преди Денаро да успее да отговори, оръжието се задейства и на стената се появи тъмен, обгорял кръг. Денаро подскочи от изненада.
— Имате — побърза да отвърне той. — Но моля ви, внимавайте. — След това й подаде шлема. — Сложете си го. Ако ви видят без него, ще си имам ядове. Спуснете ли веднъж лицевото стъкло, никой няма да познае, че не аз съм вътре.
— Не се тревожи — рече Амбър мрачно. — Няма да ни открият.
Никога досега Фантом не бе проявявал страх, но докато вървяха из тъмните катакомби, Джек долови, че съществото е напрегнато и се присвива боязливо. Подплатата на раменете и гърба му потрепваше леко, изпращайки сигнали, от които косъмчетата на гърба му настръхваха.
— Какво има?
„Студено, господарю. И тъмно.“
Джек погледна енергийните индикатори. Енергията в костюма беше намаляла.
— Фантом, какво правиш?
„Аз… не зная.“
— Само пести енергията, ясно?
Нямаше отговор, но по раменете му отново премина тръпка.
Зад него Арон и Роулинс се стараеха да вървят на равни разстояния. Джек оглеждаше внимателно кухината отпред. Като че бе прокопана от някаква гигантска къртица. Не се виждаха камъни, само спечена кал. Изведнъж подът под краката им се разтресе.
— Какво беше това? — попита Роулинс.
— Зная какво е — отвърна Арон.
— Тогава го кажи, Арон!
— Да, сър. Това е остатъкът от Синьото крило. Ритъмът е като при тичане.
От тавана се посипаха прах и ситни камъчета.
— Ако си прав — промърмори Джек, — пазете си главите. В момента зависим от тези визьори.
Кухината се стесняваше, сетне отново се разклоняваше. Джек спря на разклона и свери местоположението на картата. После продължи надясно, леко встрани от предварително набелязания курс, но никой не им бе обещал пряк път.