Съкрушени

— Али говореше за теб през цялото време, докато беше в Убежището. Разправяше: „Сестра ми има една приятелка на име Емили, която адски си пада по нея. Точно така ще я спечеля. Фасулска работа“.

Емили впери напрегнато поглед в осовата линия на магистралата, докато очертанията й не се замъглиха. Точно така беше успяла Али да спечели Емили; беше я целунала толкова страстно, колкото Емили беше целунала Тяхната Али в дървесната къщичка в края на седми клас. След това Али й беше казала, че винаги я е обичала, дори докато е била затворена в Убежището. И Емили, естествено, се беше хванала. Цял живот беше копняла да чуе тези думи.

— Оу, да не би да те разстроих? — попита Айрис, докосвайки Емили по ръката.

Емили бързо се дръпна встрани.

— Няма значение.

— Обичаш ли я още?

— Няма да разговарям за това с теб — сопна й се Емили. — Но не, вече не я обичам. — В съзнанието й отново се появи образът на Джордан и я изпълни тъга.

— Но след пожара в Поконос все още си я обичала, нали? Горе-долу по същото време, когато къщата изгоря, някой вмъкна един айпад в Убежището и помня, че гледах доста репортажи. Видях лицето ти по новините. Изглеждаше съсипана, че тя може да е мъртва. Истинската ти любов… изчезнала. Сигурно е боляло.

Емили обърна толкова рязко глава към нея, че Айрис се сви от страх.

— Ти пък какво знаеш за истинската любов? — изръмжа момичето.

Долната устна на Айрис потрепери.

— Някога и аз бях влюбена.

Напрежението внезапно спадна. В очите на Айрис имаше сълзи. Тя сви устни толкова силно, че те почти се изгубиха. Емили правеше същото, когато се опитваше да се вземе в ръце.

Тя се обърна отново напред, чувствайки се зле заради избухването си.

— Извинявай — промърмори момичето. — Мислех, че ми се подиграваш. Искаш ли да поговорим за това?

Айрис подсмръкна.

— Няма да разговарям за това с теб — отвърна й тя със същия тон, който беше използвала и Емили.

— Туше — рече тихо Емили.

Двете подминаха един супермаркет „Уауа“ и цветарски магазин, а след това и пътя, който водеше към дома на Ариа. Емили се опита да си представи човека, в който е била влюбена Айрис, но когато се помъчи да си обрисува лицето му, пред очите й се появяваше единствено една голяма въпросителна.

— Добре, хубаво — наруши мълчанието Айрис. — Али имаше един специален човек. Момче.

Сърцето на Емили започна да бие по-бързо.

— Добре…

— През цялото време говореше за него. Бяха наистина близки.

Емили беше толкова развълнувана, че отби встрани и спря до банкета. Край тях профучаваха коли. Тя дръпна ръчната спирачка и се обърна към Айрис.

— Той беше ли пациент в болницата? Или просто я посещаваше? Знаеш ли името му?

— Ей, ей, ей! — Айрис размаха пръст пред лицето й. — Просто искаше да знаеш дали има приятел, а не и какво е името му. — Тя потупа Емили по бедрото. — Всяко нещо с времето си, скъпа. А сега, доколкото си спомням, има и други неща в списъка ми, които трябва да свършим, нали?