Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
След това измъкна листчето от чантата си и се зачете в него. Емили прехапа силно устната си, опитвайки се да потисне раздразнението си. Все пак нямаше друг избор, освен да играе играта на Айрис.
Особено, ако това щеше да я отведе до някои отговори. И до Али.
12.
Първо целуни, после се хвали
В понеделник Ариа стоеше в спортния салон на „Роузууд дей“. Пейките бяха прибрани, за да направят игрището за баскетбол още по-голямо, въздухът миришеше на гуменки, а примигващите флуоресцентни лампи й пречеха да се концентрира. Шестте момичета от комитета по декорирането, всичките с дълги, лъскави коси, идеално загорели тела и еднакви равни обувчици на Тори Бърч, стояха в кръг около нея и чакаха инструкции. Ариа знаеше, че трябва да се чувства поласкана, че командва типични роузуудчанки, но вместо това едва успяваше да се овладее.
— Добре, значи темата е „Звездна нощ“ — каза тя с треперлив глас, стиснала в ръката си отворена книга от библиотеката, в която беше показана картината на Ван Гог. Достатъчно й беше да я държи и да я сочи с пръст, за да се почувства като белязана. Сигурна беше, че момичетата знаят точно къде я крие в дрешника си — и точно какво е направила с нея.
Тя се закашля и продължи:
— Така, смятам да наема компания, която се е специализирала в изработката на скулптури от папиемаше и да поискам да ни направят голяма луна и звезди — тъй като трябва да сме готови до края на седмицата, ще имаме нужда от външна помощ. — Това му беше хубавото на „Роузууд дей“: имаха голям бюджет за декорациите. — Освен това се обадих на една фирма, която прави ръчно изработени покривки за маси и може да ни направи интересни покривала за столовете. Но със сигурност ще се наложи седем от нас да нарисуват поне една от фреските. Но си мислех по-скоро за заглавие от рода на „Нощно кафене“. Много по-романтично е, не мислите ли?
Една чипоноса блондинка на име Тара вдигна ръка.
— Ами темата ненапразно е „Звездна нощ“ — каза тя с надменен, носов глас, поглеждайки презрително към високите до бедрата ботуши от изкуствена кожа на Ариа.
Останалите момичета се размърмориха одобрително.
— Да, предполагам, че сте прави — промърмори Ариа, макар мисълта да рисува фреска на „Звездна нощ“ я караше да потрепва. Чувстваше се така, сякаш на челото си имаше огромна мишена с надпис: „Хей, ченгета! Искате ли да знаете защо познавам толкова добре тази картина? Първата й версия е в дрешника ми!“.
По предложение на Спенсър тя премести картината в дъното на дрешника си, зад една кутия със стари суичъри. Майка й беше почукала на вратата, докато Ариа приключваше с подреждането.
— Какво правиш? — попита Ила, връхлитайки в стаята й както обикновено.
— Не влизай! — изпищя Ариа, преди да се усети. — Чистя!
Ила се спря на прага.
— Ариа Монтгомъри и чистене? Не съм вярвала, че ще доживея този ден. — Тя подхвърли нещо в стаята. — Това пристигна днес за теб.
Беше писмо с адреса на Ариа, написан отпред, и нищо повече. За миг Ариа се уплаши, че А. отново й е писал, но когато отвори плика, вътре се оказа покана да кандидатства за арт стипендия в Холандия следващата година. Което щеше да е страхотно… само че Ариа никога не би се отдалечила толкова много от Ноъл. Тя хвърли писмото в чекмеджето си и проследи с поглед отдалечаващата се по коридора фигура на майка й. Какъв провал. Не само беше направила приятелките си виновни в съучастничество, но бе сторила същото и с майка си? Ако ченгетата откриеха картината, дали щяха да повярват, че Ила е нямала представа за съществуването й?
И как, по дяволите, беше успял някой да влезе в къщата? Нямаше никакви следи от насилствено нахлуване, което означаваше, че е имал ключ. Байрън и Мередит имаха резервен ключ. Спенсър имаше ключ от времето, когато хранеше Поло, докато семейството на Ариа отсъстваше. Чистачката също имаше ключ.
Както и Ноъл.
Това, разбира се, не означаваше, че Ноъл е А. Макар тя вече да чуваше гласовете на останалите момичета в главата си: „Питай Ноъл къде е бил в деня, когато картината беше подхвърлена в дома ти“. Колко странно, че точно в този ден Ноъл беше останал до късно в часа си по журналистика. Ариа го попита къде е ходил, но той й беше отговорил уклончиво. „Ами огърлицата на Табита, която Ноъл е «намерил» на брега в Сейнт Мартин?“, щяха да кажат приятелките й. „След малко повече ровене Ноъл може да е разбрал кой е Греъм — името и снимките му се срещаха навсякъде из сайта в памет на Табита. Или ако се намира във връзка с Али, тя може просто да му е разказала всичко, тъй като е била приятелка с Табита!“.