Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
— Срам ме е, че съкратих доброволческата си работа тук — излъга тя. — След всичко, което ми се случи, мисля, че би трябвало да се реванширам, нали?
Шон повдигна едната си вежда.
— Нали тук изобщо не ти харесваше?
Хана долепи дланите на двете си ръце, опитвайки се да изглежда откровена.
— Промених се. Доброволната помощ означава много за мен. Всъщност в момента тук лежи един мой приятел, с когото се запознах на круиза. Греъм Прат?
Шон се облегна назад.
— Да, Греъм пристигна преди няколко дни. — Той тъжно поклати глава. — Този круиз е бил истински кошмар. Чух и какво се е случило с вас… за спасителната лодка. Някой хора твърдят, че е било опит за самоубийство.
Хана не удостои тази забележка с отговор.
— Самата евакуация беше страшна… а след това се изгубихме в морето. Когато едва не се удавих, получих нещо като просветление — животът е твърде кратък, трябва да направя нещо значимо. Затова… моля те, позволи ми да помогна.
Шон почука с гумичката на молива си по бюрото.
— Баща ми каза, че можеш отново да помагаш, стига да работиш здраво.
— Мога да се справя!
— Добре — отвърна Шон. Той протегна ръка на Хана и тя я разтърси. Внезапно изражението му стана тъжно. — Знаеш ли, така и не ти казах колко ужасно се чувствам заради цялата история с Али.
— О, ъъъ, благодаря.
— Дори не мога да си представя какво ти е било — продължи Шон.
Очите на Хана се напълниха със сълзи. Едно беше някой приятел, родител, напълно непознат да изкаже съчувствието си, но в начина, по който го беше показал Шон, имаше едновременно нещо трогателно и странно.
— Благодаря — промърмори тя.
Шон пристъпи напред, обгърна я с ръцете си и леко я притисна към себе си. Той миришеше познато на канела, дезодорант и потпурите, които майка му щедро използваше из цялата къща. Това беше позната миризма, утешителна миризма. Внезапно Хана разбра, че вече не го мрази толкова.
Тя излезе от кабинета му и отиде в стаята на персонала, където съблече роклята си на Рейчъл Зоуи и обувчиците от змийска кожа и се преоблече в ужасна, грамадна престилка, която миришеше на повръщано. След това се запъти отново към кабинета на Шон.
— Госпожице Мерин? — Иззад ъгъла се появи жена, облечена в розова престилка. — Аз съм Кели, една от главните сестри. Тук съм, за да ви покажа задачите ви.
— Кели е една от най-добрите — рече с гордост Шон.
— Какво искате да направя? — попита живо Хана.
— Какво ще кажете за подлогите? — попита Кели.
Хана потрепна, но нямаше намерение да се оплаква докато Шон стоеше наблизо.
— Обожавам ги.
— Страхотно тогава! — Кели вдигна юмрук във въздуха. — Сега ще ви покажа какво ще правите.
Кели й помогна с първата подлога, като остави Хана да отнесе пълното с урина нещо по коридора. Край нея мина един санитар, запътил се в обратната посока. Хана не можа да се сдържи и го зяпна — той беше висок, строен и изключително красив, с бръсната глава и сияещи сини очи.
— Здрасти — каза той на Хана, кокорейки се в бюста й.
— З-здрасти — отвърна му тя, заеквайки, след което проследи погледа му. Той не гледаше в бюста й, а в подлогата. Урината се плискаше настрани, в опасна близост до престилката й. Тя изписка и едва не изпусна нещото на пода.
Кели се изкиска.
— Джеф винаги въздейства по този начин на хората.
Те продължиха към следващата стая. Шон беше прав, че клиниката е претъпкана: накъдето и да погледнеше, тя виждаше жертви на изгаряния. В коридорите. Натъпкани по трима в стая. Имаше легло дори в една от чакалните.
— Това законно ли е? — попита Хана, като едва не се спъна в нечий болничен монитор.
Кели сви рамене.
— Докато не бъде готово новото крило, просто няма къде да настаняваме всички.
След това тя й показа с мимика, че отива да пуши и каза, че се връща скоро. Хана се върна в склада, за да вземе чиста подлога. Нещо зад гърба й привлече погледа й. В стаята на сестрите нямаше никой. Всички столове бяха празни.
Тя отиде на пръсти до бюрото и надникна в компютърната конзола. Програмата показваше списък на пациентите в клиниката и съответните номера на стаите им. Бинго. Хана повлече мишката надолу по страницата. ГРЕЪМ ПРАТ. Според документа той се намираше в стая 142, малко по-нататък по коридора.
Тя се измъкна иззад бюрото точно когато Кели се появи иззад ъгъла, миришейки на пепелник.