Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
Ариа затвори очи. Само мисълта, че Ноъл беше приятел на „Кортни“ — или Истинската Али — я караше да трепери. Завръщането на „Кортни“ в Роузууд беше съпътствано от толкова много неща, които тя предпочиташе да забрави и връзката на Ноъл с нея беше едно от тях. Наистина бе странно съвпадението, че двамата бяха в една и съща група за подкрепа и Ноъл наистина беше подканял Ариа да даде шанс на „Кортни“. Ами ако е знаел през цялото време, че това бе Истинската Али, и й беше помагал при осъществяването на плана й?
— Земята вика Ариа! — разнесе се презрителен глас от ъгъла. Ариа се откъсна от мислите си и примигна. Момичетата от комитета се изкискаха.
Тя се насили да се усмихне, промърмори нещо за пресъздаването на картините на Ван Гог върху големи платна, използвайки поставен на високо проектор. Момичетата свиха рамене и се захванаха за работа: да събират материали и да издирват копия на картините в интернет. Ариа се чувстваше замаяна. Усещаше, че полудява. Не беше възможно Ноъл да е А. — той беше нейният приятел. Той не знаеше, че Кортни е Истинската Али. Не би могъл да й причини това. Край на историята.
И като по поръчка две силни ръце я прегърнаха през кръста.
— Каква си лъжкиня — измърмори Ноъл в ямичката между шията и рамото й.
Ариа се вцепени.
— К-какво?
Ноъл я вдигна във въздуха и я завъртя към себе си.
— Каза ми, че трябва да намериш някой да те откара, но после видях колата ти на паркинга… а теб намерих тук! — Той я хвана за ръката и хвърли едно око върху портрета на Ван Гог на екрана на лаптопа й. — Да не ми изневеряваш с Винсент Ван Гог?
— Какво? Не! — Ариа едва не изпищя, а бузите й пламнаха при думата „изневеряваш“.
— Знам. — Ноъл я погледна странно. — Просто те дразня.
Ариа почувства как сърцето й постепенно се успокоява.
— Из-звинявай — заекна тя. — Забравих, че трябва да се срещнем за уточняване на декорите.
— Няма нищо. — Ноъл потърка носа си във вратлето й. — За нищо на света не бих искал да пропуснеш тази среща. — После той я хвана за ръцете. — Значи си щастлива, че спечели, нали?
Погледът на Ариа се отмести към момичетата от комитета, които сега подреждаха платната за рисунките.
— Аха — промърмори тя, опитвайки се да прозвучи искрено.
Ноъл наведе глава.
— Това не ми прозвуча особено убедително.
Ариа се чувстваше замаяна. Тя погледна към Ноъл, след което се запъти към коридора.
— Трябва да те питам нещо. — Миг по-късно той я последва.
Наскоро измития под проблясваше и миришеше на лимон. Ариа можеше да се закълне, че през панорамните прозорци успя да зърне някой, който се скри зад журналистическото депо. Тя впери поглед натам, а сърцето й се качи в гърлото. Никой не се появи. След това тя се обърна към Ноъл, който изглеждаше страхотно в спортния си суичър с емблемата на „Роузууд дей“.
— В деня, когато обявиха, че аз ще съм отговорника по декорите, ти остана до късно в училище.
Лицето на Ноъл се вкамени.
— И какво от това?
Дали не се държеше отбранително? Виновно? Ариа потърка с пръста на крака си едно несъществуващо петно на пода, обмисляйки как да зададе въпроса. Къде беше? щеше да прозвучи твърде подозрително; може би дори щеше да влоши нещата. Вместо това тя избъбри без да се замисли:
— Мислиш ли си често за Али? И за двете Али?
Ноъл примигна.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами случилото се засегна и теб. Ти беше приятел с нея — и с двете. Някога… не знам, подозирал ли си нещо, след като Кортни и Али си размениха местата? Ами когато истинската Али се върна в Роузууд, след като Иън Томас умря?
Край окото на Ноъл потрепна мускулче.
— Аз… — Той замълча объркано. — Защо ме питаш тези неща?
Ариа преглътна тежко и погледна надолу по коридора към отворената врата на стаята по химия. Някой беше сложил маргаритка в една бунзенова лампа.
— Просто напоследък си мисля често за Али и Кортни. Всъщност за теб и Али — истинската Али. Нали се сещаш, за онзи път, когато се целунахте на бала по случай свети Валентин.