Върховното кралство [Наследникът]

Тъй като Господарката на Арканте разпусна заседанието, членовете на Градския съвет се оттеглиха. Лицата им бяха сериозни и загрижени. Градът беше обсаден и Съветът нямаше да се събира повече, докато обсадата продължаваше. Вече щеше да заседава Военен Съвет, с други отговорности, с други приоритети и други задължения.

Исандра и Вол останаха сами, седнали до дългата маса в залата, която високи, елегантни прозорци осветяваха от единия до другия край. Рицарят Лукас пазеше една странична врата — тази, през която Господарката на Арканте щеше да се оттегли. Като капитан на Първата гвардия, той беше въоръжен — тежки ботуши, ризница и нагръдник, ръкавици, шлем в ръка и меч на кръста. Това не беше обичайното облекло, но вече от няколко дни — от Първата до Десетата гвардия — всички гвардейци на Арканте бяха в постоянна война готовност.

Когато вратите се затвориха, Лукас се приближи и подаде едно писмо на Исандра.

— Благодаря — каза тя. — От кого?

— От посланика на Валмир.

Тя разчупи печата и след като прочете писмото, се обърна към Великия Градоначалник:

— Нейно Превъзходителство желае да я приема на таен разговор.

— Тя чака от един час в едно преддверие — уточни Лукас.

— Добре. Ще я приема.

— Посочва ли мотива на посещението си? — попита Вол.

— Не — каза Исандра, като грижливо сгъна писъмцето.

— Вярно е, че Валмир е исторически съюзник на Върховното кралство. Но връзките му с Арканте също са стари и здрави.

— Валмир не може да се лиши от подкрепата на Върховното кралство.

— А Върховното кралство не може да мине без подкрепата на Валмир. Дори ми се струва, че Върховното кралство има повече какво да изгуби, ако съюзът им бъде прекратен.

Валмир беше едно от петте велики кралства в Имелор. Богато и влиятелно, то почти изцяло беше обърнато към магията. В него се намираха най-добрите академии за магия, където видните имелорски семейства — както аристокрацията, така и едрата буржоазия — изпращаха охотно синовете си не за да правят магии, а за да получат изключително високо образование във всички области. Следователно Валмир дължеше благополучието си на познанието и науката, но също така и на значителна търговска флота, на своите магове и на занаятчиите си, които умееха да обработват аркана.