Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Много интересно, нали? — подхвърли Кастило. — Казва ли се кой е убил и ограбил господина?
— Тук пише, цитирам: „разследването е поверено на гореспоменатите офицери“, които ще докладват лично на долуподписания…
Кастило се замисли за момент, след това попита:
— Нещо ново от финансовия свят?
— Един изнервен китаец пита за теб час по час. Вече си представя как са го погнали данъчните и как го карат към затвора „Левънуърт“, защото притежава прекалено много пари в офшорна сметка.
Кастило се разсмя.
— Май наистина е най-добре да се върна. Само че не знам кога ще успея да хвана самолет.
— Ако успееш да намериш малко време и да вмъкнеш и това в натоварената си програма, имаш резервация за „Континентъл 5566“, който излита от Сан Антонио в пет и четирийсет и пет. Ще кацнеш на „Дълес“ след едни нищо и никакви три междинни кацания и едно прекачване в единайсет и половина.
— По дяволите!
— Само те бъзикам, Чарли. Спокойно. Полетът е без прекъсване. Госпожа Форбисън ти направи резервацията.
— Добре. Когато дойда, след три или четири часа, задължително ще те събудя, стига да успея да хвана такси на „Дълес“.
— На летището ще те чака личният ти „Юкон“ — успокои го Милър. — Тя уреди и това. Оглеждай се за тежко въоръжен мъж с измъчена усмивка.
— Няма нужда. Ще хвана такси.
— Всъщност, Том Макгуайър каза на госпожа Ф. да уреди тази работа. Свиквай, надувко. Сега вече можеш с право да се надуваш.
— Чао, Дик. Благодаря ти.
Той затвори и отнесе телефона на верандата. Всички го чакаха търпеливо. Бяха му сложили пържола в чинията.
— Какво искаше Дик? — полюбопитства Фернандо.
— Похапни пържола. Ще ти трябват сили за пътуването.
— Фернандо, никъде няма да ходиш — заяви троснато Мария.
— Тук ли ще го оставиш, когато заминеш? — попита невинно Кастило.
— Няма да ходи никъде с теб. Точка — повтори твърдо Мария.
— Че кой е казал, че ще заминава с мен? Въпросителен знак. Говорех за пътуването оттук до „Каза Лопес“. Точка. А ти какво си помисли? Въпросителен знак.
Фернандо се разсмя.
— Май те сложиха на място, мила — обади се той.
— Хорхе, запетайка — обърна се десетгодишният Фернандо М. Лопес към брат си, — би ли ми подал маслото, въпросителен знак?
— Не, запетайка, няма, удивителен знак! — отвърна широко ухиленият Хорхе Лопес.
Abuela, намръщена досега, се усмихна.
— Защо ли изобщо си отварям устата — възкликна Мария. — Като че ли не те знам какво представляваш. Трябва просто да си седя мирно и кротко и да оставя Карлос да ме прави на глупачка, докато съпругът ми и децата ми се подиграват.
— Грингото прави на глупаци единствено хората, които обича — отвърна Фернандо.
— Моля те, не го наричай така — гракнаха в един глас Фернандо-младши и Хорхе, а след това погледнаха баба си. — Знаеш, че не му е приятно.
Фернандо-младши побърза да добави:
— Не ми е приятно, удивителен знак!
— Баща ми ме предупреждаваше, че правя голяма грешка, като се омъжвам в това семейство — не се остави Мария, въпреки че вече се усмихваше.
Когато колата пристигна, Abuela излезе с него.
Отпред бе спрял сребрист „Ягуар XJ8“.
— Симпатично возило, Abuela — отбеляза Чарли. — Ново е, нали?
— Фернандо ми прати един мерцедес — обясни тя. — Дванайсет цилиндъра. Черен. Накарах го да си го вземе. Чувствах се като гангстер, като член на мафията. Тази мога да я карам и аз.
— Ето значи как Мария се е сдобила с мафиямобила.
— Беше по-разумно Мария да я кара. Иначе той щеше да загуби куп пари. Не можеш просто така да върнеш нов автомобил.
— Значи Мария няма нищо против да се чувства като гангстер и член на мафията.
— Добре че никой не повдигна въпроса, докато тя беше тук — отвърна Abuela. — Миличък, трябва ли непрекъснато да я дразниш?
— Видях, че и ти се усмихваше, докато момчетата си играеха с пунктуацията.
— Много са умни, нали? Толкова много ми напомнят за вас с Фернандо.
— Доста стряскащо звучи.
Тя не отвърна нищо на тази забележка.
— Тъкмо това ти трябва, Карлос. Да си имаш собствени момчета. Едно хубаво семейство.
— Аз си имам хубаво семейство. Просто си нямам жена.
— Има ли някакво развитие в това отношение?
— Да не би Фернандо пак да е клюкарствал?
— Как е госпожицата от Тайните служби!
— Обездвижили са ѝ челюстта. Ако успея да я накарам да остане така, може и да се получи нещо между нас.