Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Не можеше да различи чертите на лицето му, но този силует щеше да познае навсякъде. Широки рамене и тесни бедра. Дълги крака, леко разкрачени, готови всеки миг да побягнат, развята от вятъра коса.
Сърцето й бясно заби. Опита се да спечели време, като направи една ненужна обиколка, за да разгледа бобровия бент, а после още една, за да проучи дървото, поклащащо се във водата. Гребеше бавно. Опитваше се да се овладее.
Той не биваше да я целува на летището в Мемфис. Никога не биваше да я гледа така. Ако не я бе целунал - ако не я бе погледнал с онези очи, бушуващи от емоции - тя щеше да се върне във Вашингтон, към работата си и той щеше да остане в спомените й като мъж, с когото бе прекарала една нощ.
Колкото повече приближаваше към пристана, толкова повече се гневеше, но не само на него, а и на себе си. Ами ако си помисли, че тя го преследва? Изобщо не беше вярно, макар че може би точно така изглеждаше.
Тя плъзна каяка към кея. Беше й трудно да закотвя лодката до скалистия бряг и когато времето беше хубаво, тя обикновено я завързваше за стълбата. Но сега не постъпи така. Вместо това завърза каяка хлабаво - прекалено хлабаво - за стълба в края на пристана. Най-после вдигна поглед към него.
Той се извисяваше в обичайната си униформа от дънки и тениска, този път с избледнялото лого на детройтската полиция. Луси огледа тези високи скули, мъжествения нос, тънките садистични устни и острите като лазер сини очи. Той я измери сърдито.
- Какво, по дяволите, е станало с косата ти? И какво правиш сама в езерото? Кой мислиш, ще те спаси, ако започнеш да потъваш?
- Твоите две седмици изтекоха - озъби му се Луси, - така че това не е твоя работа. Ще ти бъда благодарна, ако ми помогнеш да се кача на пристана. Схвана ми се кракът.
Той би трябвало да го предвиди. Но Панда познаваше само Луси, а не Вайпър. Приближи до края на кея като жертвено агне и протегна ръка към нея. Тя сграбчи китката му, стисна я здраво и с все сила внезапно го дръпна надолу.
Глупак. Той тутакси цопна във водата. Тя го последва, но не й пукаше. Искаше само да види на какво е способен.
Той изплува на повърхността, проклинайки и плюейки вода, с мокра провиснала коса. Липсваше му само къса закривена пиратска сабя между зъбите. Тя отметна капещите кичури от косите си и изкрещя:
- Мислех, че не можеш да плуваш!
- Научих се!- изкрещя той на свой ред.
Тя се отдалечи с плуване от каяка, спасителната жилетка се изду под мишниците й.
- Ти си голям тъпанар, знаеш ли? Лъжлив, алчен тъпанар.
- Давай, излей си душата. - Той заплува към стълбата с мощни дълги махове.
Тя плуваше след него, пляскайки във вода от ярост.
- И освен това си първокласен.... - Вайпър затърси подходящата дума. – Гадняр!
Панда я стрелна с поглед, после се изкачи по стълбата.
- Още нещо?
Луси се хвана за най-долното стъпало. Водата все още бе студена и зъбите и тракаха толкова силно, че я заболяха.
- Лъжец, измамник... - Тя млъкна, когато видя издутината. Точно там, където очакваше да я види. Изкатери се по стълбата след него.
- Надявам се, че този пистолет е водоустойчив. Не е? Много лошо.
Той седна на пристана и нави нагоре десния крачол на дънките, откривайки черния кожен кобур, прикрепен към глезена, който обясняваше защо Панда отказваше да носи шорти на езерото Кадо и да плува. Извади пистолета и отвори патронника.
- Пак ли си на работа? - Луси отметна мократа боядисана коса от очите си, но пръстът й се закачи в един дред. - Да не би родителите ми да са ти удължили договора?
- Ако не ти харесва това, което се случи, разправяй се със семейството си, а не с мен. Аз просто си върша работата. - Той изсипа куршумите в дланта си.
- Те отново са те наели. Затова си тук.
- Не. Тук съм, защото чух, че някой се е нанесъл в къщата ми. Някой да ти е споменавал, че нахлуването с взлом в частна собственост е престъпление? - Той духна в празния патронник.
Причерня й от гняв.
- А някой да ти е споменавал, че телохранителите трябва да се представят?
- Вече ти казах. Оправяй се със семейството си.
Тя погледна към темето му. Косата му вече бе започнала да се къдри. Онези непокорни къдрици. Гъсти и страховити. Що за мъж можеше да има такава коса? Пръстите й заопипваха непохватно кукичките на спасителната жилетка, беше толкова бясна на него - и на себе си - че едва успя да ги разкопчае. Беше изминала целия този път заради една целувка, която си бе въобразила, че означава нещо. И отчасти беше права. Това означаваше, че си е изгубила разсъдъка. Смъкна ядно жилетката.