Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Григорий най-сетне заспа, ала в шест сутринта го събуди думкане по вратата. Той отвори и видя бедно облечена болезнено слаба жена, която му се стори позната.
— Съжалявам, че Ви безпокоя толкова рано, Ваше благородие — започна тя със старото обръщение.
Григорий я позна: това беше съпругата на Константин.
— Магда! — удивено възкликна той. — Толкова си се променила! Влизай. Какво има? Сега в Москва ли живеете?
— Да, преместихме се, Ваше благородие.
— Не ми казвай така, за Бога. Къде е Константин?
— В затвора.
— Какво? Защо?
— Като контрареволюционер.
— Невъзможно. Сигурно е станала ужасна грешка.
— Да, господине.
— Кой го арестува?
— ЧК.
— Тайната полиция. Е, те работят за нас. Ще разбера всичко. Веднага след закуска почвам да проверявам.
— Моля Ви, Ваше благородие, направете нещо веднага, умолявам Ви — те ще го разстрелят до час.
— По дяволите. Чакай да се облека.
Облече униформата си. Нямаше пагони, които да обозначават чина, но беше от много по-добър плат от войнишките и по това ясно личеше, че е началник.
След няколко минути двамата с Магда излязоха от Кремъл. Валеше сняг. Изминаха краткото разстояние до площад „Лубянка“. ЧК се помещаваше в голяма барокова сграда от жълта тухла, бивше седалище на застрахователно дружество. Часовият на вратата отдаде чест на Григорий.
С влизането си Григорий се развика.
— Кой отговаря тук? Доведете ми дежурния офицер незабавно! Аз съм другарят Григорий Пешков, член на Централния комитет. Искам веднага да видя арестанта Константин Воротинцев. Какво чакате? Заемете се?
Установил беше, че това е най-бързият начин за вършене на работа, макар ужасно да му напомняше прищевките на капризен благородник.
Часовите потърчаха панически няколко минути, а после Григорий преживя удар. Дежурният офицер беше доведен във фоайето. Григорий го позна. Това беше Михаил Пински.
Григорий се ужаси. В царската полиция Пински беше насилник и бияч. Беше ли сега революционен насилник и бияч?
— Другарю Пешков — поздрави Пински с мазна усмивка. — Каква чест.
— Не ми приказваше така, като те халосах, понеже тормозеше бедното селянче — отвърна Григорий.
— Колко се промениха нещата за всички нас, другарю.
— Защо сте арестували Константин Воротинцев?
— За контрареволюционни занимания.
— Това е нелепо. Той беше председател на болшевишкия кръжок в Путиловата фабрика през четиринадесета година. Беше един от първите депутати в Петроградския съвет. Той е повече болшевик от мен!
— Нима? — отвърна Пински с намек за заплаха.
Григорий не му обърна внимание.
— Доведи го при мен.
— Веднага, другарю.
След няколко минути се появи Константин. Беше мръсен, небръснат и вонеше на кочина. Магда избухна в сълзи и го прегърна.
— Трябва да разговарям с арестанта лично — каза Григорий на Пински. — Заведи ни в твоя кабинет.
Пински поклати глава.
— Моето кабинетче…
— Недей да спориш. В твоя кабинет.
Така Григорий искаше да подчертае властта си. Нужно му беше да притисне Пински.
Пински ги заведе в кабинет на горния етаж, който гледаше към вътрешния двор. Набързо прибра един бокс от писалището в чекмеджето.
Григорий погледна през прозореца и видя, че вече се зазорява.
— Чакай отвън — рече той на Пински.
Седнаха и Григорий попита Константин:
— Какво става, по дяволите?
— Дойдохме в Москва, когато правителството се премести — обясни Константин. — Мислех, че мога да стана комисар. Оказа се грешка. Тук нямам политическа подкрепа.
— И какво правиш?