Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Абъроуен му се видя чужд. Градът не се беше променил много, но чувствата на Били бяха други. Абъроуен беше малък и сив, а околните планини приличаха на стени, които задържат хората тук. Били вече не беше убеден, че това е неговият дом. Също като с костюма отпреди войната — още му беше по мярка, но той не се чувстваше удобно в него. „Нищо случващо се тук няма да промени света“, помисли той.
Изкачиха се по хълма до улица „Уелингтън“ и откриха, че всички къщи са празнично украсени със знамена — английското знаме, уелски дракон, червени. Над улицата имаше транспарант с надпис „Добре дошъл у дома, Били Двойния“. Всички съседи бяха наизлезли на улицата. Имаше маси с кани бира, чайници и чинии, отрупани с пайове, кексове и сандвичи. Щом зърнаха Били, всички запяха „Ще те посрещаме с добре дошъл в хълмовете“.
Химнът разплака Били.
Подадоха му пинта бира. Около Милдред се струпаха възхитени младежи. За тях тя беше екзотично създание — с лондонски дрехи, лондонски говор и широкопола шапка, украсена лично от нея с копринени цветя. Дори и когато се държеше възможно най-благовъзпитано, тя не можеше да не говори двусмислици от рода на „Трябваше да го сваля от гърдите си, ако ме извините за израза“.
Дядо беше остарял още повече и едва стоеше прав, но умът му беше бистър. Залови се с Инид и Лилиан — вадеше курабии от джобовете на жилетката си и показваше на момиченцата как може да накара монета от едно пени да изчезне.
Били трябваше да разговаря с всички опечалени семейства за загиналите си другари: Джоуи Понти, Пророка Джоунс, Луелин Петното и останалите. Срещна се и с Томи Грифитс, с когото се бяха видели за последен път в Уфа. Бащата на Томи, атеистът Лен, беше измършавял от рака.
В понеделник Били щеше да се върне на работа в мината и всички миньори искаха да му обяснят какви промени са направени в негово отсъствие: имаше нови пътища по-дълбоко в мината, повече електрическо осветление и по-добра безопасност.
Томи стъпи на един стол и държа приветствена реч. После Били трябваше да му отговори.
— Войната промени всички ни — започна той. — Помня как хората казваха, че Бог е поставил богатите на земята, за да управляват нас, по-дребните люде. — Думите му предизвикаха презрителен смях. — Мнозина се излекуваха от тази заблуда през петте години, когато воюваха под командването на офицери от висшата класа, които никога не бяха отговаряли и за излет на неделното училище. — Присъстващите ветерани закимаха разбиращо. — Тази война беше спечелена от хора като нас, обикновени хора, необразовани, но не и глупави.
Всички се съгласиха и казваха „Да“ и „Слушай, слушай“.
— Сега имаме право на глас. Имат право и нашите жени, макар и засега не всички, както сестра ми Ет може да ви каже начаса. — Жените приветстваха тези думи. — Това е нашата страна и ние трябва да поемем контрола над нея, както постъпиха болшевиките в Русия и социал-демократите в Германия. — Мъжете завикаха одобрително. — Ние имаме партия на работническата класа, Лейбъристката партия, и сме достатъчно многобройни, за да я доведем на власт. На последните избори Лойд Джордж победи с измама, но сега няма да му се размине.
— Няма! — провикна се някой.
— Ето защо се върнах. Дните на Пърсивал Джоунс като депутат за Абъроуен почти свършиха. — Последваха нови аплодисменти.
— Искам да видя, че в Камарата на общините ни представлява лейбърист! — Били срещна погледа на баща си: той сияеше. — Благодаря ви за прекрасното посрещане.
Били слезе от стола. Съгражданите му заръкопляскаха въодушевено.
— Хубава реч, Били — каза Томи Грифитс. — Но кой ще е този лейбъристки депутат?
— Томи, момчето ми, ще ти кажа нещо. Познай от три пъти.
IV
През тази година философът Бъртранд Ръсел посети Русия и написа книжка със заглавието Практика и теория на болшевизма. Та тази книжка едва не причини развода на семейство Лекуит.
Ръсел пишеше категорично против болшевиките. А по-лошото беше, че той ги осъждаше от гледна точка на левицата. За разлика от консервативните критици на болшевишкия режим, той не твърдеше, че руският народ нямал право да свали своя цар, да раздаде земите на аристокрацията на селяните и да управлява фабриките. Напротив, Ръсел одобряваше всичко това. Той не нападаше болшевиките за това, че идеалите им са неправилни, а за това, че имат правилни идеали, но не ги следват. Ето защо заключенията му не можеха да бъдат подминати като пропаганда.