Шогун

— Смятате ли, че мога да го помоля, Марико-сан? — попита я Блакторн, докато се качваха по стълбите.

— Да, разбира се. Стига да изчакате първо той да свърши да говори. Но трябва да знаете със сигурност какво точно ще му кажете, Анджин-сан. Той… не е търпелив като едно време.

Не го попита какво иска да каже на Торанага, а и той не пожела да я осведоми.

— Добре, Анджин-сан — отговори Торанага. — Моля ви, Марико-сан, почакайте вън. — Тя се поклони и излезе.

— Да?

— Много съжалявам, чух Харима-сама от Нагасаки сега враг.

Торанага се изненада, защото той самият узна за откритото преминаване на Харима на страната на Ишидо чак след като пристигна в Йедо.

— Откъде получихте тези сведения?

— Моля?

Торанага повтори въпроса си по-бавно.

— А! Разбрах. Чух за Харима-сама в Хаконе. Гьоко-сан каза. Гьоко-сан чу в Мишима.

— Тази жена е много добре осведомена. Може би дори прекалено.

— Моля, господарю?

— Нищо. Продължавайте. Какво искате да кажете за Харима-сама?

— Господарю, мога ли да кажа най-почтително, мой кораб голямо оръжие срещу Черен кораб, нали? Ако взема Черен кораб много бързо, свещеници много сърдити, защото няма пари за християнска работа тук, няма пари за португалци в други земи. Минала година няма Черен кораб, няма пари. Ако сега взема Черен кораб много бързо, а също и следваща година, всички свещеници голям страх. Това истина, господарю. Мисля свещеници ще съгласят, ако има заплаха. Свещеници така за Торанага-сама. — Блакторн щракна с пръсти, за да поясни какво иска да каже.

Торанага го изслуша напрегнато, като следеше движението на устните му.

— Разбирам, но с каква цел?

— Моля, господарю?

Торанага пак повтори мисълта си, но с прости думи.

— Да получа, какво? Да хвана, какво? Да спечеля, какво?

— Господарите Оноши, Кияма и Харима.

— Значи, сте решили да се намесите в нашата политика, също като свещениците? И вие ли знаете как трябва да ни управлявате, Анджин-сан?

— Много съжалявам, извинете моля, не разбрах.

— Няма значение. — Торанага се замисли и накрая каза: — Свещениците казват, че нямат власт да заповядват на даймио-християни.

— Не истина, господарю, моля да ме извините. Пари голяма сила над свещеници. Това истина, господарю. Тази година няма Черен кораб, друга година няма Черен кораб — лошо, много лошо за свещеници. Това истина, господарю. Пари голяма сила. Моля, мислете, ако „Алено небе“ по също време или преди, аз нападам Нагасаки. Нагасаки сега враг, нали? Аз вземам Черен кораби нападам морски пътища между Кюшу и Хоншу. Може би това достатъчна заплаха да направи от враг приятел?

— Не. Свещениците ще прекратят търговията. Аз не воювам със свещениците, нито с Нагасаки. С никого. Заминавам за Осака. Няма да има „Алено небе“. Уакаримасу?

— Хай.

Блакторн остана невъзмутим. Много добре съзнаваше, че на Торанага му е ясно, една такава тактика неминуемо ще принуди голяма част от силите на Кияма, Оноши и Харима, разположени на Кюшу, да се оттеглят. А „Еразъм“ с лекота можеше да разбие всеки голям кораб, превозващ войски от този остров за големия. Имай търпение, каза си той. Нека Торанага поразмисли. Марико може да се окаже права — от този момент до заминаването за Осака има още много време и кой знае какво може да се случи дотогава? Готви се за най-доброто, но не се бой от най-лошото.