Шогун

Цялата железарска и дърводелска работа в крепостта беше дело на големи майстори. Всички прозорци в централната кула, макар и с елегантни линии, бяха приспособени за стрелба с лък и снабдени с тежки, обковани с желязо капаци за още по-голяма сигурност.

Марико се зададе от последния завой на стълбата, която можеше лесно да се отбранява, и се приближи до него.

— Добре ли сте? — попита той отново.

— Да, благодаря — леко задъхана му отвърна тя.

От нея още лъхаше същото онова ведро спокойствие и откъснатост от света, които той забеляза веднага щом я видя на двора и които никога преди това не бе забелязвал в нея. Нищо, помисли си уверено, това е под влиянието на крепостта, Торанага, Бунтаро и Йедо. Сега знам какво трябва да правя.

Откак съзря „Еразъм“, непрестанно бе изпълнен от нестихваща радост. Никога не се беше надявал да намери кораба си в такова безупречно състояние, толкова чист, така грижливо поддържан, годен за плаване. Сега вече няма защо да стоя в Йедо, каза си той. Само ще надзърна долу да огледам трюмовете, ще се гмурна за малко да видя как е килът, после оръдията, склада за барут, мунициите и платната. По време на пътуването до Йедо кроеше планове как да използува за платна тежка коприна или памучно платно. Марико му беше обяснила, че в Япония няма брезент. Само да приведа в ред платната, радваше се той, да набавя други допълнителни снаряжения и хайде за Нагасаки!

— Анджин-сан — върна се пак при него самураят.

— Хай!

— Додзо.

Укрепената врата безшумно се разтвори. В дъното на квадратната стая, върху повдигнати рогозки, седеше Торанага. Сам.

Блакторн коленичи и се поклони ниско, с долепени до пода длани.

— Конбануа, Торанага-сама. Икага десу ка!

— Окагесана де генки десу. Аната уа!

Торанага сякаш бе остарял, помръкнал и много отслабнал. Шигата га най, каза си Блакторн. Неговата карма няма да засегне „Еразъм“ — той ще спаси Торанага, за бога.

Отговори на задължителните вежливи въпроси на Торанага на простичък, но добър японски, с не лошо произношение, усвоени благодарение на Алвито. Торанага го похвали за видимия напредък и започна да говори по-бързо.

Тогава Блакторн използува една от фразите, също заучена с помощта на Алвито и Марико: „Моля да ме извините, господарю, но тъй като моят японски не е много добър, бихте ли говорили по-бавно и с по-прости думи, както и аз ще използувам по-прости думи — моля да ме извините, задето толкова ви затруднявам.“

— Добре. Да, разбира се. Кажете, хареса ли ви Йокосе?

Блакторн отговаряше със запъване, с все още ограничения си речник, докато в един момент Торанага зададе въпрос, чийто смисъл изцяло му се изплъзна.