Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Стаята бе притихнала, както и цялата къща. Беше наследствената им къща, построена в най-вътрешния пръстен на отбранителните стени и широкия ров около крепостта, където бе разрешено да живеят само най-доверените и любими хатамото. Къщата бе обкръжена от оградена с бамбук градина, през която течеше малко поточе, отклонено от безбройните ручеи около крепостта.
Чуха се стъпки. Входната врата изскърца и тя чу как слугите се втурнаха да посрещнат господаря си. Бързо скри ножа в широкия си пояс и избърса сълзите, и тя отвори вратата с дълбок поклон.
Бунтаро беше в лошо настроение. Каза й, че Торанага отново променил решението си и че сега трябва да замине за известно време за Мишима.
— Ще тръгна призори. Исках да ви пожелая безопасно пътуване… — Той се вгледа в нея. — Но защо плачете?
— Моля да ме извините, господарю. Просто защото съм жена и животът ми се вижда тъй труден. И заради Торанага-сама.
— Той е прекършена тръстика. Срам ме е, като произнасям тези думи. Ужасно е, но точно в това се е превърнал. Трябва да обявим война. Много по-добре е да воюваме, отколкото да знам, че единственото, което ме очаква, е да видя как омразното лице на Ишидо се подиграва на моята карма.
— Да, и на мен ми е мъчно. Така ми се иска да можех да помогна с нещо. Саке ли ще желаете или чай?
Бунтаро се обърна и изрева на чакащия в коридора слуга:
— Донеси саке! Бързо!
После влезе в стаята и Марико затвори след него. Застана до прозореца и се загледа в крепостните врати и високата кула зад тях.
— Моля ви, господарю, не се тревожете — опита се да го успокои тя. — Банята е готова и изпратих да повикат любимата ви наложница.
Ала той не откъсваше поглед от кулата и гневът се насъбираше още повече в душата му.
— Би трябвало да се откаже от властта в полза на Судара-сама, щом не го бива повече за водач. Судара е негов син и законен наследник. Така ли е?
— Да, господарю!
— Да. Или още по-добре, да постъпи както го посъветва Дзатаки. Да извърши сепуку. Тогава Дзатаки и войските му ще застанат на наша страна, а с тях и мускетите ще си пробием път до Киото. Знам го със сигурност. Но дори да не успеем, пак е по-добре, отколкото да се предадем като гадни, страхливи чесъноядци. Нашият господар се лиши сам от всичките си права, така ли е? — рязко се извърна той към нея.
— Моля да ме извините, но не е моя работа да изказвам мнения. Той е наш господар. Бунтаро отново се обърна към прозореца и се загледа в кулата. На всички етажи проблясваха светлини. Най-много на шестия.
— Ще се обърна към Съвета с препоръка да го помоли да отпътува Отвъд, а ако не желае — да го принуди. Достатъчно прецеденти има. Много от членовете на неговия Съвет споделят мнението ми, но не и Судара-сама. Поне засега. Може тайно и той да желае същото, но кой знае, кой знае какво всъщност мисли? Когато се видите със съпругата му Генджико-сан, поговорете с нея, опитайте се да я убедите. Тогава и тя от своя страна ще го убеди, нали го върти на малкия си пръст. Приятелки сте и тя ще ви послуша. Убедете я.
— Смятам, че това ще е много неправилно, господарю. Това би било предателство.
— Заповядвам ви да разговаряте с нея!
— Ще ви се подчиня.
— Да, ще се подчините на заповедта ми, нали? — озъби се той. — Ще се подчините? Защо сте винаги толкова студена и озлобена, а? — Той взе огледалото и го завря под носа й. — Я се вижте само!
— Моля да ме извините, ако съм ви ядосала, господарю. — Гласът й беше равен, безизразен и тя гледаше покрай огледалото, право в лицето му. — Не желая да ви ядосвам.
Той я гледа втренчено един момент, след което захвърли огледалото върху лакираната масичка.
— Не обвиних вас. Ако бях допуснал дори… Не бих се поколебал.
Марико чу хапливия си дързък отговор:
— Не бихте се поколебали да направите, какво? Да ме убиете? Или да ме оставите жива, за да продължите да ме срамите?
— Не обвинявах вас! Само него! — изрева Бунтаро.
— Затова пък аз ви обвинявам! — изкрещя тя в отговор. — Защото вие ме обвинихте и това е факт!
— Дръжте си езика!
— Посрамихте ме пред нашия господар! Обвинихте ме, а отказвате да си изпълните дълга! Защото се боите! Защото сте страхливец! Мръсен чесъноядец!
Миг и мечът му беше вън от ножницата и тя ликуваше — най-сетне се бе осмелила да го доведе до ръба на пропастта.
Ала мечът му остана да виси във въздуха.
— Аз… имам вашето обещание… дадено пред вашия бог… в Осака. Преди да… тръгнем към смъртта… вие ми обещахте и аз… ще настоявам да изпълните обещанието си.
Предизвикателният й смях беше висок и злобен.